Читать «Обект № 522» онлайн - страница 35

* Кръв по вратата и пода при задната седалка (ДНК съвпада с проба от жертвата);

* Окървавена кърпа; комплект със същия десен, намерен в апартамента на жертвата (ДНК — на жертвата);

* Пръст със съдържание, подобно на пръстта в щатския парк „Клинтън".

КЪЩАТА НА АРТЪР РАЙМ:

* Пяна за бръснене „Едж Адвансд Джел" с алое като намерената на местопрестъплението;

* Чипс „Прингълс" с аромат на барбекю, без мазнина;

* Лопата с полепнали частици пръст, подобна на пръстта в парк „Клинтън" (в гаража);

* Ножове „Чикаго Кътлъри", подобни на намерения;

* Обувки „Олтън", модел „Изи-уок", номер 44; грайфери, подобни на отпечатъка от местопрестъплението;

* Проспекти от галерия „Уилкокс" в Бостън и „Андерсън-Билингс файн Артс" в Кармъл с информация за изложби на Харви Прескът;

* Кутия с гумени ръкавици „Сейф-ханд" с химически състав, подобен на намерените частици на местопрестъплението (в гаража).

— Какво мислиш? — попита Райм.

— Ами, половината от уликите срещу братовчед ти са намерени в колата или в гаража му. Било е много по-лесно да се подхвърлят там, отколкото в къщата.

— Точно това си мислех и аз.

Отново се позвъни. След малко Райм чу стъпките на болногледача, който се връщаше сам. Дали някой беше оставил пакет? После обаче се досети: беше неделя. Посетителят може би беше с цивилни дрехи й гуменки, с които стъпваше безшумно в антрето.

Разбира се.

Младият Рон Пуласки влезе и кимна срамежливо. Вече не беше толкова неопитен, от няколко години работеше като патрул, но все още изглеждаше като новобранец и затова в очите на Райм си оставаше такъв. Вероятно винаги щеше да бъде.

Обувките му наистина бяха маратонки „Найк" с меки подметки, но носеше много ярка пъстра риза и дънки. Русата му коса беше стилно оформена да стърчи във всички посоки, а на челото му личеше голям белег — спомен от нападение, при което едва не загина. Беше при първото му участие в разследване на Райм и Сакс. Нараняванията му бяха толкова тежки, че бе получил мозъчна травма и за малко да напусне полицията. Младежът беше решил да се бори за възстановяването си и да остане на служба, вдъхновен главно от Райм (нещо, което, разбира се, бе споделил само пред Сакс, но тя му беше казала).

Пуласки изненадано огледа фрака на Купър, после поздрави двамата мъже.

— Изми ли добре чиниите, Пуласки? Поля ли цветята? Прибра ли остатъците от обяда в хладилника?

— Тръгнах веднага, сър.

Тримата мъже вече обсъждаха разследването, когато чуха гласа на Сакс от вратата.

— Това някакъв маскарад ли е? — попита, като погледна фрака на Купър и шарената риза на Пуласки. Обърна се към лабораторния специалист: — Изглеждаш много шик. Нали това е точното определение за човек с фрак? „Шик"?

— За съжаление „полуфиналист" е единственото, което ми хрумва в момента.

— Грета как го преживява?

Той обясни, че красивата скандинавка „е излязла с приятели да удави мъката си в аквавит".

— Това е националното питие на страната й. Но мен ако питате, изобщо не става за пиене.

— Как е майка ти?

Купър живееше с майка си, жизнена възрастна дама, коренячка от Куинс.