Читать «Обект № 522» онлайн - страница 30

— О, той знае какво прави. Когато се наложи, е много дискретен. Иначе е настървен като ловна хрътка, когато ситуацията го изисква. Ако има начин, ще се добере до информация. Работим с колегите в Манчестър и вече подготвяме ударен отряд. Ще ви се обадя пак, когато научим нещо ново.

Райм благодари и затвориха.

— Ще го хванем, Райм — увери го Сакс, като че ли се опитваше да убеди не само него, а и себе си.

Тя също искаше да хванат Логан, тъй като едва не беше загинала при един от ударите му.

Телефонът й иззвъня и тя вдигна. Послуша няколко секунди, после каза, че ще бъде на мястото след десет минути.

— Документите по разследванията, които спомена Кремаклията, са готови. Ще отида да ги взема… А, Пам може да намине.

— Какво прави тя?

— Учи с един приятел в Манхатън. Гадже.

— Добре. Кой е той?

— Някакво момче от училището. Нямам търпение да го видя. Само за него говори. Тя заслужава да има добър човек до себе си. Не желая обаче да прибързва. Ще съм по-спокойна, ако го видя и го оценя лично.

Райм кимна, но умът му витаеше другаде. Гледаше бялото табло с информацията за убийството на Алис Сандърсън. Отново активира телефона.

— Ало? — чу се мъжки глас. Като фон звучеше валсова музика. Силна.

— Мел, ти ли си?

— Линкълн?

— Какъв е този проклет шум? Къде си?

— На Шампионата по спортни танци в Нова Англия — отговори Мел Купър.

Райм въздъхна. Миене на чинии, театрални матинета, спортни танци. Ненавиждаше неделите.

— Слушай, трябваш ми. За едно разследване. Изключително е.

— За теб всички разследвания са изключителни, Линкълн.

— Това е по-изключително от другите, ако ми позволиш тази статистическа грешка. Можеш ли да дойдеш? Спомена Нова Англия. Не ми казвай, че си в Бостън или в Мейн.

— В Ню Йорк съм. И вече съм свободен — с Грета току-що ни елиминираха. Рози Талбот и Браян Маршал ще спечелят. Скандално — изрече Купър с известно възмущение. — Кога ме искаш?

— Веднага.

Купър се изсмя.

— Колко дълго ще ти трябвам?

— За известно време.

— Примерно до шест часа довечера? Или до сряда?

— По-добре се обади на шефа си и му кажи, че са ти възложили нова задача. Надявам се да не се проточи след сряда.

— Ще трябва да му кажа име. Кой води разследването? Лон ли?

— Нека да се изразя така: Бъди уклончив.

— Ех, Линкълн, не си забравил едно от основните правила в полицията, нали? Неяснотите не отварят врати. Конкретността отваря.

— Добре, добре. Всъщност няма водещ детектив.

— На своя глава ли действаш?

— Не съвсем. Амелия е с мен, също и Рон.

— Само това ли?

— И ти.

— Ясно. Кой е заподозреният?

— Заподозрените вече са в затвора. Двама са осъдени, един чака присъда.

— Значи се съмняваш, че сме хванали истинските престъпници.

— Нещо такова.

Мел Купър беше детектив в отдела по криминология на Нюйоркското полицейско управление, беше специалист в лабораторните изследвания и един от най-образованите — а също и най-обиграните — полицейски служители.

— Аха. Значи искаш да ти помогна да разбереш какво са сбъркали шефовете ми, та да арестуват невинни хора, и да ги убедиш да открият три нови разследвания срещу истинските извършители, които, между другото, няма да останат очаровани, когато узнаят, че все пак няма да им се размине. Не ти ли се струва загубена кауза, а, Линкълн?