Читать «Обект № 522» онлайн - страница 29

Сега обаче, потънал в депресия, безжалостна като зимна вихрушка, той се запита дали все пак не съществува някаква възмездяваща сила, реална и невидима като гравитацията, дали не го наказва сега за греховете, които е сторил през живота си. О, той бе извършил много добри дела. Бе отгледал децата си, беше ги възпитал в дух на общочовешки ценности и толерантност, бе останал верен на жена си, подкрепяше я, когато я оперираха от рак, беше допринесъл за развитието на великата наука, която обогатяваше света.

Имаше обаче и лоши неща. Винаги има.

Седнал така със смърдящия оранжев гащеризон, той се опита да си внуши, че с подходящи мисли и обети — и вяра в системата, която с чувство на дълг подкрепяше всеки изборен ден — може да премине през лабиринтите на съдебната система и да си възвърне живота и семейството.

Да, може би с подходящото състояние на духа и добри намерения можеше да надбяга съдбата със същото задъхано усилие, е което бе изпреварил Линкълн в онази гореща, прашна нива, тичайки с всички сили към големия дъб.

Може би щеше да се спаси. Може би.

— Изчезвай.

Думата го накара да подскочи, макар че бе изречена тихо. Зад него се беше приближил друг затворник — бял, рошав, целият в татуировки, но без нито един зъб, треперещ от абстиненция. Гледаше пейката, на която седеше Артър, макар че можеше да седне навсякъде другаде. Беше блед и в очите му се четеше злоба.

Надеждата на Артър — че някаква точна и научна система за морална справедливост може да му помогне — изчезна. Една дума, изречена от този дребен, но похабен и опасен на вид човек, я беше убила.

Изчезвай…

Едва сдържайки сълзите си, Райм стана.

7

Телефонът иззвъня и това подразни Линкълн Райм. Мислеше за техния господин Хикс и начина, по който би могъл да подхвърли уликите, и не искаше нищо да го разсейва.

Бързо обаче се върна към действителността — номерът започваше с 44, телефонният код на Великобритания.

— Команда. Вдигни телефона!

Щрак.

— Да, инспектор Лонгхърст?

Не използваше малки имена. Общуването със „Скотланд Ярд" изискваше известна официалност.

— Здравейте, детектив Райм. Тук има раздвижване.

— Кажете.

— Дани Крюгер е говорил с един от бившите си клиенти. Изглежда, че Ричард Логан е тръгнал от Лондон, за да вземе нещо от Манчестър. Не знаем какво, но е известно, че в Манчестър действат доста търговци на незаконно оръжие.

— Имате ли представа къде точно се намира?

— Дани все още се опитва да разбере. Хубаво би било, ако успеем да го хванем там, вместо да чакаме да се върне в Лондон.

— Надявам се, че Дани действа дискретно.

Райм си спомни видеовръзката с едрия, загорял от слънцето, гръмогласен южноафриканец със заплашително стърчащ корем и голям златен пръстен на кутрето. Беше работил по едно разследване, свързано със събитията в Дарфур, и с Крюгер поговориха за трагичното положение в страната.