Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 273

- По-нататък - отвърна Ванахомен и се обърна към Супериора, но не можа да избегне погледа на Бирника. - Най-

510

напред ще оплачем мъртвите, а след това идва ред на живите. Всяко нещо с времето си. Това повеляват редът и покоят, нали?

Бирникът кимна безмълвно.

- Точно така - потвърди Супериора.

- Да започваме тогава - каза Ванахомен.

И макар никой да не го аплодира, в атмосферата на Залата настъпи осезаема промяна. Ванахомен забеляза въодушевление, изписано върху множество лица на хора, поели отново всекидневните си задължения или готови да започнат дългия и труден път към възстановяване на цял един народ. Езак отправи към Ванахомен самодоволен поздрав и слезе от пиедестала, навярно за да говори с останалите военни предводители. Бирникът се стопи в тълпата по обичая на себеподобните си. Но когато и Супериорът понечи да си тръгне, Ванахомен отпусна ръка върху рамото му, за да го спре.

- Всяко нещо с времето си, Супериор - каза той тихо и го доближи. - Какво става с Чирак-Лечител Ханани?

Супериорът веднага доби официален вид.

- Добре е - каза той. - Събуди се часове преди теб и ни каза какво е станало в селенията на сънищата. Ако желаеш, мога да и предам твоето сбогом…

- Сам ще го направя, благодаря.

Супериорът се подвоуми видимо разтревожен.

- Тя ни разказа всичко за смъртта на Мни-ини - започна бавно той, - както и за другите… хм… неща, които са се случили в пустинята. Доколкото разбирам, създала се е някаква… хм… близост… Вашите чувства… - Пое си дълбоко въздух и тръсна глава за завършек. - Ние сме нейното семейство, Принце. Най-добре ще е да не се виждате повече.

Единствено домашното възпитание, получено от майка му, попречи на Ванахомен да отговори както подобава. Със съжаление си даде сметка, че отново трябва да се учи на такт и въздържание - грубият език, който му служеше толкова добре сред Банбара в пустинята, не вършеше работа в Гуджааре.

511

- Ако тя е решила така, добре, ще се примиря - отговори Принцът с почтителен тон, овладял доколкото може непривичните за него слова. - Та затова ще отида при нея още сега - да го чуя от собствените и уста.

Супериорът видимо се вкисна, но накрая въздъхна примирено.

- Ела с мен - каза той и Ванахомен го последва във вътрешността на Хетава.

*

Върху плочите в двора лежаха неколкостотин трупа. Жертви на кошмара, загинали в бунта кисуатци и гуджаарейци, паднали в битката за Хетава Пазители и… Карис. Супериорът се задържа на почтително разстояние, когато Ванахомен отиде при стария си другар и кимна за поздрав към една Сестра на Хананджа, която приготвяше тялото за кремация. Само че онзи Карис, когато бе познавал, отдавна не бе в това тяло и Ванахомен си тръгна почти веднага.

Ханани бе коленичила сред труповете. Личеше, че е будна от доста време, което бе използвала за баня и преобличане в одеянията на Хетава, с които я видя за първи път - макар и с някои допълнения, които Ванахомен веднага забеляза. Косата и бе разпусната по банбарски. Украсена с мъниста кожена лента не позволяваше на дебелите пясъчни къдрици да падат върху лицето. Към въглена около очите, използван от всеки гуджаареец против силния блясък на слънцето, бе добавила лека кафеникава помада за устни, която отиваше много на естествения и тен. Над най-обикновените удобни сандали се виждаше гривната от слонова кост.