Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 271

- Може и нищо да не си спомниш - отбеляза Ниджири. -Дори за ония от нас, които сме отгледани в Хетава, не всичко случило се насън може да бъде обяснено на дневна светлина. Достатъчно е това, че кошмарната зараза е отстранена, а Гуджааре - поне в съня си - е вече в безопасност.

Спомените в главата на Ванахомен наподобяваха утрин-на роса - когато дойде окончателно на себе си, се изпариха съвсем. Разтърси глава, за да я избистри, а после се изправи предпазливо на крака. Усети замайване, което премина бързо.

- Спящите се укротиха, докато вие с Ханани сте се борили със Стихийния сънуващ - продължи Ниджири, като се надигна заедно с него. - Не се пробудиха, но престанаха да умират. Усетихме, че нещо се е променило. Малко след това започнаха да се събуждат. Така разбрахме, че сте победили.

507

Малко след това… А за него сякаш бяха минали години.

- Ами кисуатците? - попита той, докато се протягаше, за да отпусне схванатото си тяло.

- Напуснаха града призори. Такива бяха условията на капитулацията, които им наложихме.

Това вече съвсем разбуди Ванахомен.

- Капитулация!

Един от жреците наблизо, старец, потънал в разговор с облечен в черно жрец-воин, се извърна усмихнат към Ванахомен.

- Безусловна при това - каза му той. - Чух, че напуснали Яна-ян доста чевръсто, което, подозирам, е резултат от започналото струпване на огромна разярена тълпа жители пред портите.

Ванахомен погледна изпитателно Езак. Банбарецът, който бе успял да проследи разговора, сви рамене.

- Нямахме възможност да изстреляме и една стрела - обясни той на хакти. - Дадохме жертви главно, когато те заловиха, но общо взето - много по-малко от очакваните. И ранените са вече излекувани. Ако ни беше казал, че става толкова лесно, отдавна да ти бяхме върнали града.

„Нищо лесно няма в тая работа“ - каза си Ванахомен наум. Но Езак, разбира се, не беше гуджаареец - за него си беше лесно.

Обърна се към Бирника:

- Това не бе войната, която виждах в плановете си - каза му. - Подготвен бях за бойни колесници и копия… но сънни демони и магия? - Той поклати глава.

- Богинята ни възлага онзи товар, който сме най-добре подготвени да понесем - каза Бирникът. - Той невинаги е очакваният от нас.

- От тук нататък ти предстоят купища съвсем обикновени тегоби, Принце - намеси се старецът, който приближи пейката и потупа дружески Ванахомен по рамото, макар той да не го бе виждал никога. - Можеш да започнеш с тези. - И повика с ръка две от децата на Хетава. Всяко от тях носеше завит в парче

508

плат предмет. Ако се съди по формата, единият бе нещо като дълъг прът. А другият… Ванахомен затаи дъх от трепетно предчувствие, преди да го е видял. Момчето застана пред него и с помощта на другарчето си разви предмета. Показаха се червени и жълти пластини от слонова кост. Ореола на Залязващото Слънце!

- Прибрахме го в нашите хранилища, когато кисуатците завзеха града - заговори старецът с тих глас, докато Ванахомен поемаше с благоговение Ореола. Вдигна го към светлината, учуден от неговия блясък - много по-силен, отколкото в собствените му спомени. - Ако желаеш, можеш да вземеш единия от тия младежи, да го носи край тебе, докато се прибираш в Яна-ян.