Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 274

Но огърлицата, която красеше шията и раменете и, бе нанизана с няколко десетки мънички полирани рубина, вместо с халцедоновите топчета отпреди.

512

Преглътнал от внезапно неудобство, Ванахомен спря и се прокашля. Отначало помисли, че не го е чула, но тя проговори:

- Бирниците отсъдиха, че не съм покварена.

И ето, той си спомни със закъснение уговорката, която постигна с нея в своето отчаяно желание да я върне към Хона-Карек и живота. През ум не му бе минало, че може да поиска присъдата си, преди да се е събудил. Проклета, упорита жена… Но той се зарадва - повече, отколкото би могъл да изрази с думи, - че са я оставили жива.

- Много добре - каза Ванахомен. - Защото ти не си покварена.

- Така казват. - Тя въздъхна и погали лицето на мъртвеца пред себе си. - Но вече убих цяла четворка.

Думите и съвсем озадачиха Ванахомен, докато не погледна малкото измършавяло телце, около което се суетеше Ханани, и не позна умиротвореното сега лице.

- Милосърдието не е убийство - каза той. - Ти бе благослов за това дете, Ханани. Погледни я само - край на мъките и. Няма съмнение, че такава е била волята на Богинята.

- И какво ще рече това? - Ханани го погледна. Тя не плачеше, но безутешният и поглед бе болезнено познат, пълен сега с умора, по-голяма и от онази в собственото му сърце. Ванахомен се свъси. Супериорът бе казал, че ще се погрижат за нея. Защо тогава я бяха оставили тук, сред труповете, да завижда на тяхната орис, така жадувана от нея? - Смъртта на Даю бе нещастен случай, но не мога да си я простя - продължи тя. -На Мни-ини - също. Азима - чиста поквара, каквото щат да разправят Бирниците. Същото сторих и с това дете… в съня. И защо след толкова прегрешения ме правят пълноправен Лечител? Защо, след като помолих за напътствие, получих това? - Тя посочи тялото на Стихийния сънуващ.

Ванахомен въздъхна. Ето го и доказателство, че той не е никакъв Бирник, без значение колко силен дар за сънуване притежаваше - нито една утешителна дума не изникна в главата му. А пък тук, насред Хетава, не можеше да я вземе в обятията

513

си, както би сторил другаде. Не и с тази жреческа огърлица около шията - също като кървав нашийник.

- Не се чувствам Лечител, Принце. - Тя се извърна да погледне тялото. - Вече сама не знам каква съм.

Не можеше да понесе страданията и. Бесен бе на нейните висшестоящи или Спътници, или който там бе уредил тая малка сценка, защото вече му стана ясно, че всичко е заради него. Предупреждаваха го, че не му е по силите да облекчи нейната болка. Нараняваха я, за да го прогонят.

Той приклекна до нея и хвана ръката и в своите ръце.

- Махни се от това място.

Тя примигна от изненада.

- Какво?

- Момичето е мъртво и така трябваше да стане. Понякога покоят налага подобни действия. Ако искаш, приеми го, ако не искаш - недей, само не стой тук, за да се самообвиняваш. Ела.