Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 27

- Смъртта на приносителя не бе по вина на Хетава - отвърна Ханани, забила поглед в гърдите му. В бледата светлина на утрото рубинената огърлица, отбелязваща неговия сан, наподобяваше капки кръв върху бледата му кожа.

Мни-ини потрепери и изправи снага. От зори до пладне Залата на Лечителите бе почти пуста, понеже работилите през нощта почиваха по това време, а останалите бяха заети с обичайните всекидневни дейности в Залата на Благослова или в Билковата зала. Малцината присъстващи по пейки и усамотени

58

кътчета бяха дълбоко потънали в учение или разговор помежду си. Никой не поглеждаше Мни-ини и Ханани. При все това, Лечителят се озърна внимателно и чак тогава се наведе към момичето, за да и каже тихо:

- Нито пък по твоя, глупаче! Недей налива вода във воденицата на Йехами. Как искаш Съветът да повярва в твоите умения, ако самата ти не им се доверяваш?

Тя вдигна изненадан поглед към него.

- Не мисля, че съм неспособна, Мни-ини-братко. Как бих могла, след като съм обучена от теб?

- Защо ти е тогава да отиваш при семейството на приносителя?

Този въпрос си бе задавала самата Ханани цяла нощ, през дългите часове, прекарани в плач и молитва, преди най-накрая да се унесе в сън. Не бе сънувала, не получи отговор на молбите си за покой и разбиране. И на сутринта се събуди, завладяна от едничката мисъл да научи как е умрял Даю.

- Защото в момента няма покой за моята душа - отвърна тя. При тези думи Мни-ини се отдръпна и се намръщи. - А празнотата се изпълва със съмнения. Наистина ли накарах Даю прекалено рано да отиде твърде далеч? Дали този приносител не умря, защото възложих на дете работа за възрастен? Сам знаеш какво може да причини едно съмнение на наркомансията, Братко. Дори ако Съветникът не ми бе наложил възбрана, аз самата щях да откажа да практикувам Лечителство при това положение.

Мни-ини въздъхна безпомощно.

- Това го разбирам. Но по какъв начин извинението пред една опечалена вдовица, която може да те обвини за смъртта на своя съпруг, без да я е грижа дали си виновна, или не, би допринесло за разсейване на твоите съмнения? - Внезапно той стана много сериозен. - Не бързай. Ясно ми е за какво иде реч. Това е твоят първи пряк сблъсък със смъртта.

- Не е - отвърна тя, но се наложи да отвърне очи от съчувствения му поглед. През първите месеци на обучението в своя

59

Път Ханани бе заподозряла Мни-ини във вроден садизъм, който успява да скрие по някакъв начин от Бирниците, но с огромна наслада задоволява за сметка на своя злощастен чирак под маската на наставничество. Той се отнасяше към нея с двойно по-голяма взискателност от тази на другите Лечители към техните чираци момчета, като при всяко нейно оплакване изтъкваше, че и се налага да бъде два пъти по-добра от тях, ако иска приносителите да преодоляват естествените си опасения, свързани с нейния пол. Както и неговата собствена омраза към последния, според дълбокото убеждение на Ханани.