Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 29

61

„Работата ще върви по-бързо, ако и аз участвам“ - каза си тя, докато минаваше край подиума. Само че от подобни мисли нямаше ни смисъл, ни полза, затова просто продължи нататък.

Огромните двойни врати от масивен бронз бяха широко отворени за посетители и когато Ханани излезе от прохладния полумрак на Залата, спря на стълбите, за да привикнат очите и към ярката светлина и глъч на улицата. Жегата бе така свирепа, че кожата и мигом пламна - в първия момент приятно усещане, но скоро щеше да започне потенето. Тя засенчи очи с длан и огледа претъпкания, врящ и кипящ площад на Хетава. На стълбите забеляза неколцина вярващи, потънали в молитва, а около тях се навъртаха търговци, продаващи на минувачите вода и разрязани плодове. От главната улица в противоположния край на площада прииждаха хора, а други се бяха отправили към крайбрежния пазар или кой знае накъде още. Твърде много народ, прекалено голям хаос, изобилие от зяпачи, които вперваха поглед в сплеснатите и пристегнати гърди или в червената мъжка препаска, вързана към широките и женски бедра. Никога не излизаше из града с охота. Обаче…

Никой от тези забързани и заети люде не вдигна поглед към нея, докато тя ги наблюдаваше от висотата на стълбите пред Хетава. Дори ония, които го сториха, след като се смеси с шумящата тълпа, се дивяха само на това, че жена е облякла мъжки дрехи. Нямаха представа какво е сторила, а и въобще не ги интересуваше. Съзнанието за това я озадачи, но и успокои в някаква степен.

- Трябва ти охрана, Чирак-Лечител.

Ханани погледна нагоре, към балкончетата над стълбите пред Хетава. И двамата наведени оттам мъже бяха с черни препаски, носеха огърлици от оникс, а в пълната им неподвижност се криеше смъртоносна заплаха. Онзи, който я заговори, бе Анарим, високопоставен жрец от Пътя на Пазителите. Не познаваше втория - докато Анарим бе насочил вниманието си към нея, той не изпускаше от поглед стълбите и пространство-

62

то пред тях в търсене на евентуална заплаха за храма на Богинята или нейните поклонници.

Независимо от това, тя се поклони и към двамата.

- Много пъти съм излизала в града за лечение на просители, Пазител. Ще се оправя и сама.

- Не се съмнявам в това, Чирак. Но ти предложих охрана поради съвсем други съображения. - Анарим, също като повечето от неговия Път, бе сух като камшик. Това бе резултат от атлетическата подготовка, която преминаваха. Собствената му физика също допринасяше за общото впечатление - висок и жилав, с дълги пръсти и тънки като на северняк устни върху триъгълно лице. Тези устни сега бяха едва видимо извити в израз на неодобрение, но цялото му изражение оставаше невъзмутимо. Ханани разбра начаса, че не тя е причина за това неодобрение. - Тези дни кисуатците май не могат да се справят с външните нападения и с другите безредици. Положението не е толкова спокойно, колкото трябва да бъде. Аз или някой друг от моя път може да дойде с теб.

Ханани се поколеба, но поклати глава.