Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 26

- Как си, Ниджири? - попита тя, като наблегна едва забележимо върху името.

Той спря, но не се извърна към нея.

- Добре съм, Дже Калаве.

- Той… - Поколеба се и най-накрая не издържа: - Той ми липсва. Можеш ли да повярваш? Та ние не бяхме приятели. И въпреки това…

Ниджири се хвана за парапета.

- Някой ден и двамата ще го срещнем. Даже на теб може да се случи по-напред, ти си жена - способността ти да се ориентираш в Ина-Карек е по-голяма от моята. А и все още можеш да сънуваш.

Забравила бе това. Той вече беше истински Бирник и плащаше цената на своята сила.

56

- Съжалявам - промълви Сунанди. Не можеше да определи мъка ли долавя в неговия глас или примирение - и в двата случая имаше болка. Протегна колебливо ръка към рамото му. С какво би могла да помогне? Пръстите и едва докоснаха кожата, когато той се извърна светкавично и хвана ръката и.

- Недей да съжаляваш - каза Ниджири. Приближи опакото на дланта и до своята буза. Затвори за малко очи - вероятно си представи друга ръка вместо нейната. В този момент тя си помисли колко ли е самотен - никой не докосваше един Бирник, не и преднамерено. Те даваха утеха на другите, но собствената си болка носеха сами.

За изненада на Сунанди Ниджири отвори очи и се намръщи.

- Никога няма да го срещнеш при това положение. Защо не ме потърси? Знаеш, че мога да ти помогна.

И преди да попита за какво говори, той посегна към лицето и. Сунанди примигна инстинктивно и после усети допира на пръстите му до своите клепачи. Той трая само миг. Когато отвори очи, Ниджири бе кацнал върху парапета, лек като птица.

- Не ме викай повече - каза и той през рамо. - Нещата се променят прекалено бързо. Не бях прав, Дже Калаве, като казах, че не ни разбираш. Правиш го, доколкото е възможно за чужденец и подобре от всеки друг кисуатец. Затова ти прощавам, каквото и да сториш, принудена от Протекторите.

Докато Сунанди го гледаше вторачено и се опитваше да проумее казаното, той се изправи с лекота върху парапета, абсолютно безразличен към голямата височина. Хвана се за горния перваз и само с едно плавно движение прехвърли цялото си тяло надолу. А след това изчезна.

Едва когато се върна в леглото, Сунанди разбра какво бе сторил той. По-точно, разбра го на сутринта, когато се събуди в обятията на Анци, отпочинала и доволна, каквато не се бе чувствала при събуждане от години. Съпругът и я бе притиснал към себе си през нощта и сигурно я бе разбутал преди това. Но тя не се бе събудила нито веднъж.

57

5

GGD

Приносителят

- Не - каза Мни-ини.

Ханани бе свела глава и бе сгънала ръце пред себе си с обърнати надолу длани. Мни-ини, седнал на тапицирана пейка, за да разтрие болното си коляно, се намръщи, когато стана ясно, че момичето не възнамерява да си тръгне.

- Казах не, Ханани. - Той спусна свития си крак на пода, като намести с отривисто движение препаската си. - Хетава вече поднесе извинения на семейството на приносителя. Той ще бъде погребан в криптата на храма с почести, които са отредени единствено за Слуги на Хананджа. Да оставим нещата дотук.