Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 17

Ванахомен вдигна поглед към бушуващото небе и потръпна, макар да нямаше вятър.

- Богинята ли имаш предвид? Не те разбирам, татко…

- Не ме ли разбираш? - Фигурата наведе ръка и я насочи към Ванахомен, при което сенките се раздвижиха - пристъпи

39

достатъчно близо, та огънят най-накрая да я освети. Повдигна му се от вида на пурпурно-черните язви, нашарили някога свет-лозлатистата като пустинен пясък кожа. Тлен на смъртта? Не. Тези язви навяваха по-скоро мисълта за някакво заболяване.

Нещото, било някога негов баща, избухна в нисък задавен смях. Ванахомен погледна надолу, където сочеше онзи изкривен пръст, и ахна, когато видя собственото си тяло нацъфтяло със същите язви. Погнусен, той размаха ръце, за да ги избърше от себе си. Само че кожата си бе цяла. Болестта бе под нея. Вътре в него.

- Побързай - прошепна баща му. - Сам виждаш, че вече е започнало.

Ванахомен отвори отново очи. Скалният заслон и банбарците си бяха по местата. Сънят отшумя.

Не. За разлика от повечето си сънародници, Ванахомен никога не бе обучаван в сънуване - баща му не бе разрешил. Обаче някои неща май бяха вродени - със или без обучение. Дотолкова можеше да усети и сам - че някои сънища са повече от сънища.

Затвори очи, но тази нощ не можа да заспи отново.

40

3

GGD

Изпитанието на девойката

Тианет, дъщеря на Инсурет, девица от кастата шуна, бе истинска легенда в Гуджааре. Поети и певци създаваха химни в нейна прослава, скулптури и художници използваха образа и за най-съвършените си творения. Който бе разговарял с нея, знаеше, че умът и грацията и съответстват на нейната физическа красота, а и никой не би могъл да оспори факта, че домакинството тръгна по вода, откакто нейната майка и повери част от управлението. С нейно участие семейните инвестиции биваха винаги добре пресметнати и доходни. Някои - главно поразени от любов глупаци, но не само те - разправяха шепнешком, че божествените предци на шуна са се преродили в съвършенството и.

Случи се така, че в началото на третата жътва през десетата година от кисуатската окупация слух с колосално значение плъзна из средите на висшите касти - че господарката Ти-анет най-накрая си търси съпруг. Никой не бе очаквал подобна издръжливост от нейна страна - макар момичетата от шуна да се омъжваха само в единични случаи съвсем рано като простолюдието, все пак минаха четири наводнения, откакто навърши шестнайсет и стана пълнолетна. Предвид природните и даде-

41

ности и бъдещото и богатство - шуна също като кисуатците наследяваха по майчина линия, на практика бе гарантирано, че още на следващото обществено събитие ще се стекат всички заслужаващи внимание женихи от двете земи. В такова се превърна погребението на господаря Канвер, братовчед на нейния баща.