Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 18

По традиция погребалният обред се извърши в дома на най-близкия жив роднина, за да прерасне в празненство, продължило от изгрева на Луната до залеза и. В грубо противоречие с обичая обаче, не майката домакинства на приема, а самата Тианет - прекалено тежка отговорност за млада девица, а също и ужасен скандал. Шуна не пренебрегваха традициите. Старейшините на кастата несъмнено щяха да и изпратят писмено мъмрене, а тя несъмнено щеше да ги почете с визита на покаяние, преди да продължи да си прави каквото поиска.

Тианет се стараеше да се движи с грациозно достолепие сред събраните гости, като следеше чашите им да са пълни, а разговорите да не секват. Но най-вече внимаваше за мъжки погледи, които през цялата вечер често-често се стрелваха към нея от различни посоки. По настояване на баща си бе облякла най-съблазнителната рокля, ушита от фин, почти прозирен лен. Нейните майсторски скроени дипли и плисета подчертаваха всяка извивка на възхитителното и тяло. На мъжете им потичаха лиги при вида на свободно полюляващите се под полупрозрачната тъкан гърди. Погледите им галеха меката заобленост на корема, мъчеха се да проучат подобре тъмния триъгълник отдолу. Тиа-нет забеляза неколцина да заговарят баща и с приглушени и напрегнати гласове, като поглеждаха непрекъснато към нея. Но в хода на тези разговори бащата само кимаше любезно, а усмивката му ставаше все по-широка при всяко следващо предложение, сякаш то се отнасяше лично за него, а не за дъщеря му Тианет.

- Сигурно ти е много досадно - заговори я белокос мъж, докато му пълнеше чашата. Тя вдигна поглед към усмихнатото лице. Изненада я не самата усмивка - мила, между другото - а липсата на похот в нея.

42

- Не чак дотам, любезни ми господарю - отвърна тя. Един слуга и подаде нова гарафа с вино. Тя кимна в знак на благодарност и замени с нея своята почти изпразнена. - Голяма чест е за мен да почета смъртта на толкова изтъкната личност.

- М-м-да. Канвер бе последният от истински ревностните пазители на традицията. Гуджааре загуби един герой. - Мъжът отпи от виното и остана неподвижен за миг, за да му се наслади. Вдигна одобрително вежди. - Южняшко е, нали? Невероятно.

Тианет склони глава.

- Даропалмско от Ситисвая. Изключително вино, трудно се намира, но баща ми има много приятели търговци от Кисуа.

- Колко удобно. В днешно време голяма част от аристокрацията е изпаднала в немилост пред нашите повелители. - Той замълча за втора глътка, като притвори очи от удоволствие. -Но разбрах, че баща ти бил на нож с Канвер преди неговата смърт. А той не бе в немилост, нали?

Тианет хвърли кос поглед към мъжа и се запита накъде ли бие. Явно се домогваше до информация, но след като не знаеше общественото му положение, не можеше да разбере защо. С кожа, кафява като орехово дърво, нито светъл, нито тъмен, той имаше по-скоро вид на човек от средните касти, отколкото на благородник. Но как би попаднал в списъка на гостите, ако бе такъв? Човек на изкуството може би. А и облеклото му - проста роба от бяло хеке - и се стори напълно неуместно сред изисканите премени на всички останали. Но така или иначе, той нямаше да е тук, ако не заемаше важно място в обществото на Гуджааре. Тианет знаеше, че баща и не би допуснал подобно нещо.