Читать «Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце» онлайн - страница 15

- Покой, Вана.

Вана застина, а сетне се обърна назад, изненадан от това познато, но чисто гуджаарейско пожелание при временна раздяла. Забелязал погледа му, Езак сви рамене.

- Ние, банбарци, винаги се възползваме от всяко полезно нещо, което ни попадне. И теб прибрахме навремето, не е ли така?

След тези думи Езак започна да наглася дисагите под скалата, учтиво пренебрегнал Вана, който измърмори на гуджаарейски „благодаря“. Прекалено деликатен момент според представите на банбарци - нещо, което Ванахомен в никакъв случай не би си позволил с другиго, ако не искаше да го помислят за мекушав като повечето обитатели на града. Само че Езак още преди години се бе научил да търпи особеното поведение на своя командир, за което той му бе благодарен. Сега се отдалечи с бързи крачки, преди поривът към сантименталност да се засили.

Мястото за нощувка бе приготвено, огънят пращеше весело, а сламеникът бе разстлан от собствения му слуга. Тук липсваше кръгова преграда - добрият военен предводител не се дели от хората си. Когато влезе в осветеното от огъня пространство, Ванахомен седна, след това полегна на една страна и се обърна към роба с кимване:

- Утре се прибираме.

Карис - едно време генерал от армията на Гуджааре, макар това да бе отдавна минало - отвърна на кимването от мястото, където лежеше върху собствения си сламеник.

36

- Добре се справи. - Говореше на гуджаарейски, отчасти защото хактийският му бе слаб, и отчасти от съображения за сигурност. Само Унте и Езак поназнайваха техния език -първият доста прилично, а вторият не дотам.

Бузите на Ванахомен пламнаха от похвалата.

- Татко ме е учил да смазвам без бавене всяко неподчинение.

- Ако това ще те утеши донякъде, раненият гуджаареец вероятно ще оживее. Другарите му сигурно са го занесли веднага в Хетава - и раната е можела да бъде излекувана.

Ванахомен кимна замислено, вперил поглед в огъня.

- Бях забравил всичко това. Излекувана. Удивително, нали? Как съм могъл да забравя такова нещо? - Замълча, а в спомените му блеснаха златни като залез крепостните стени на столицата. За един момент почти долови донесено от вятъра ухание на лунно цвете, а после споменът отлетя. Съжали за него - напоследък всичките му спомени бяха такива… бледи и мимолетни. - Никой истински гуджаареец не би забравил, нали, Карис?

Бившият генерал отвърна тихо:

- Много време ни е нямало, Принце, но винаги ще си останем гуджаарейци.

Да. И Гуджааре отново щеше да стане негова. Ванахомен си повтори тази мисъл веднъж наум и още три пъти шепнешком - четири пъти правеха молитва. Неговата молитва за милостта на Хананджа.

- Срещата с шуна - попита той - уредена ли е?

Карис кимна утвърдително.

- След три денонощия по залез. В съобщението писах, че ще отида аз. - Погледна с безпокойство Ванахомен.

- Лично трябва да го видя, Карис. Шуна може и да са верни най-първо на Гуджааре, но все още са твърде тясно обвързани с кисуатските си корени, за да съм спокоен. Трябва да съм сигурен, че можем да се доверим на този техен представител. -Ванахомен бръкна под тюрбана, за да разтрие схванатия врат.