Читать «Нещо приключва, нещо започва» онлайн - страница 42

— Андже-е-е-ей!!! — извика инспекторът.

Понесе се през коловете с домати и налетя на пълно с вода буре, отблъсна се от него като от стена, спъна се, падна, скочи, подхлъзна се, отново падна, инстинктивно се подпря с ръка, заби дулото на пистолета Р-83 в мократа земя. Зад себе си чуваше проклятията на Венда, който се беше натъкнал на еластичната преграда на телената мрежа.

— Андже-е-е-ей!!!

Отново се спъна. Видя в какво. И започна да крещи.

Нейман нямаше глава.

Нещо го удари в гърдите. Здиб падна на колене и закрещя, задъхвайки се. Крещя до болка, също такъв крясък кънтеше в ушите му. С рязко, некоординирано движение отблъсна от себе си ръката в окървавен поплинов ръкав, от който стърчеше плъзгава, гладка, белееща се в околния мрак кост.

На моравата, на ясния фон на рехавите редове слънчогледи, седеше нещо. Нещо огромно. Огромно като товарен камион. Тъмносиньото небе, оцветено с далечен неон, леко изсветля зад гърба на седящия на тревата великан — сякаш нещо огромно прелетя през небето и нощта, оставяйки подир себе си светеща следа.

Поредният влак, излязъл на железопътния прелез, изплющя храсталака с ярък бич от светлина. Здиб отвори уста и захриптя.

Приклекналото върху моравата гърбаво чудовище с огромен, покрит с израстъци търбух, се беше озъбило и повдигаше тялото на Хенцлевски с кривите си лапи. Фаровете на влака осветиха в градините хиляди движещи се сенки. Здиб хриптеше.

Чудовището раззина пастта си и с едно движение, с хрущене отхапа главата на Хенцлевски, след което със замах запрати тялото надалеч. Здиб чу как то се удари в някаква конструкция от гофрирана ламарина. По бедрото му като топла вълна течеше урина. Той вече нищо не виждаше, но знаеше, усещаше, че чудовището, ритмично местейки късите си лапи с огромни стъпала, идва към него.

Здиб хриптеше. Много му се искаше да направи нещо. Каквото и да е.

Но не можеше.

Капките

Музиката, слепваща Завесата, се накъсваше, разпадаше се на еластични късчета. Пукнатината се увеличаваше, от отвъдната страна пълзеше кълбяща се, воняща мъгла, огромни перести облаци, изпарения, наситени с тежест, като съсирек от влага, смесен с киселинния градски смог. По покривите, по асфалта, върху стъклата на прозорците, върху колите падаха първите редки капки.

Падаха жълти капки, съскащи при съприкосновението с метала, промъкваха се в процепите и пукнатините, където разтапяха изолацията на кабелите и гризяха медните проводници.

Падаха кафяви капки, едри и лепкави, и там, където падаха, тревата побледняваше, листата се свиваха на фунийки, стъблата и клоните почерняваха.

Падаха мастиленочерни капки, и там, където падаха, бетонът се разтапяше и изпаряваше, тухлите се размекваха, а мазилката се стичаше по стените като сълзи.