Читать «Нескопоското» онлайн - страница 47

Бамбура въздъхна и седна зад масата. Взе чашата с вино и отпи. Промърмори:

— И какво от това? Виол е добър управник. Къде-къде по-добър, отколкото бих бил аз! На седем години да изплетеш такава интрига! Да завъртиш главата на десетгодишния си брат с изкуство и така да го обработиш, че сам, доброволно да избяга с артистите… Освен всичкото, намериха и дрехите на изчезналия брат на брега на реката, и трима свидетели се намериха, така че бързо и без да се губи време братът беше обявен за удавен! И всичко това, съвсем сам, на седем години, Виол успя да го организира! Истински талант!

— Талантлив е — без ентусиазъм призна Шараж. — Може би, владетелят трябва да бъде точно такъв, дори като дете. Само че това момче, Трикс, не иска да се помири. Нека се опита да победи.

— Да, но по кой начин?! — възкликна Бамбура.

— Начинът е само един — усмихна се Шараж. — Ако не съм изгубил целия си ум… Но на Трикс, нищо не съм му казал. Нека и ние да не говорим за това!

Приятелите мълчаливо отпиха от чашите си.

Всеки нормален човек, разбира се, би попитал какъв начин виждаше Шараж и защо не каза нищо на Трикс за него. Но Бамбура, който от десетгодишен се подвизаваше в пътуващия театър, свято вярваше в законите по които живееше сцената. Един от главните закони беше — не изпреварвай действието и остави зрителят да се наслади на интригата.

От уважение към прославения в артистичните среди капитан Бамбура, ние също няма да настояваме да ни се обяснява и дори ще се престорим, че не разбираме, за какво става дума.

Трикс се изгуби из коридорите и изведнъж попадна в зрителската зала. Личеше, че тук се играе често и помещението не се използва за друго. Скамейките в залата не бяха сковани как да е и поставени върху пънове, а бяха старателно изработени и имаха облегалки. Отзад бяха с номера, за да не се лутат зрителите къде да седнат и това вече си беше върховен шик.

Имаше отделени меки столове, където седяха благородните господа, които бяха готови да заплатят двойна цена. Пред столовете имаше дори масички, където да се поставят разхладителни или сгряващи напитки.

С леко съжаление в сърцето Трикс тръгна към изхода. На него му харесваха и Бамбура, и Шараж, и може би, той също с времето щеше да си намери място в трупата, където сигурно щеше да живее спокойно. Но Шараж беше прав — така нямаше да си отмъсти. Значи си е струвало и да приеме препоръките от Тор Галан и да се захване с търговия.

Вратата беше отворена и Трикс излезе без никакъв проблем от залата. Охранителят, суров на вид, облечен с дрехи на северен варварин-наемник, с боен чук на пояса, огледа подозрително Трикс, но го пусна да излезе. Трикс си помисли, че този северен варварин е толкова варварин, колкото капитан Бамбура беше капитан на пиратски кораб, но предпочете да не проверява. Още повече, че най-сигурният начин да провери беше да каже на варварина, че няма нито братя, нито сестри. Кой знае защо, смяташе се, че за северните варвари най-лютата обида е тази, след която изреклият я трябваше да бъде убит.