Читать «Нескопоското» онлайн - страница 45

— Защо гъгнеш като нашия скъп Бамбура? Казвам се Ш-а-р-а-ж — отчетливо изрече актьорът. Славно планинско име! Означава — любимец на своите родители… Кажи ми, наистина ли искаш да се присъединиш към трупата ни и да обикаляш по пътищата на кралството заедно с нас?

Трикс не отговори. Беше го срам да каже какво мисли.

— Хайде, смело! — насърчи го Шараж.

— Не съм сигурен, господин Шараж. Само ако можеше пиесата така да се изиграе, че злодеите да бъдат заклеймени и истината да възтържествува…

— Не — поклати глава артистът. — Не бъркай изкуството с живота, младежо. Да, ние понякога играем така, че в залата плачат и най-твърдите мъже — каменоделци, палачи, и леките момичета. И благородните господа, особено, ако седнат да гледат с бутилка вино в ръка, също пускат по някоя сълза. Но театърът е нещо различно от живота. Светът не е театър, а хората не са актьори. Ако останеш с нас, няма да останеш гладен, весело е, ще видиш свят, но аз мисля, че ти искаш нещо друго…

— Трябва да си върна бащиния трон. Обещал съм. — Трикс се поколеба, гледайки невъзмутимия Шараж и попита: — Сигурен ли сте, че няма начин с вдъхновената игра на артиста и огненото слово на барда да бъдат наказани злодеите?

— Няма начин — Шараж поклати глава. — Ще ти разкажа една история за едно момче от планината, което избяга от унищоженото си село и което мечтаеше да отмъсти на враговете си. Малкият дивак се присламчи към пътуваща трупа и един млад актьор — съвсем малко по-възрастен от него самия стана покровител на момчето, научи го да играе на сцената и да говори без акцент. Актьорът открай време мечтаеше да стане писател и даже написа пиеса за това как малкият планинец се скитал немил-недраг. Как се спасил от една пантера, как успял да избяга от глутница вълци, как се изплъзнал от бясна лисица… как надвил с помощта на тежка тояга могъщия… — Шараж погледна замислено дланите си и Трикс забеляза, че те са покрити със стари, отдавна зараснали белези. — Нищо не се получи. Никой не се развълнува от съдбата на момчето.

— Ъ-хъ… — Трикс кимна. — А вие какво бихте ме посъветвали? Да си отмъстя ли?

— Князът няма да те изслуша. — Шараж поклати глава. Изгледа със съмнение Трикс. — Можеш ли да се биеш?

— Да! — гордо отвърна Трикс, като си спомни неотдавнашната битка.

— Мога да ти дам съвет, момчето ми. — Шараж се поколеба. — Но това изисква тежък и упорит труд и дълги години чакане. Пет, десет, двайсет години, не по-малко…

Трикс помръкна. Както всяко момче и той не обичаше да прави планове за толкова много време. Как да гледаш двайсет години напред, когато си само на четиринайсет?

— Е? — подкани го Шараж.

— Щом няма друг изход… — Трикс погледна актьора в очите. — Научете ме!

Шараж кимна. Сякаш беше чакал само някой да произнесе тези думи: „Научете ме!“

— Никога не се опитвай да докажеш правотата си — няма да успееш. Запомни, че законен е този владетел, който е на трона! В най-добрия случай, ти ще отнесеш само насмешки и камшици. В по-лошия — място в тъмницата или нож в гърба.

— Тогава какво да правя?…