Читать «Нескопоското» онлайн - страница 49

Имаше и такива рицари, които не бяха се прославили с нищо — в сраженията при Хугридите не бяха изгубили очите, ушите, ръцете и краката си, бяха оставили змея да дояде на спокойствие цялото село и да се оттегли в блатото си, бяха се разминали навреме със срещата със сър Мортис (с тан Сарт, също така), а през Втората магическа съдбата ги беше запратила да охраняват обоза с провизиите и жриците на любовта. Впрочем, и тях народът ги уважаваше. Винаги се считаше, че е голям късмет да станеш оръженосец на някой рицар. Много момченца от простолюдието от малки размахваха пръчки и се учеха да се фехтоват, изучаваха гербовете и правилата на благородното общуване. Ако в града или селището се появеше рицар без оръженосец, около него веднага се завихряше ято от малчугани и всеки се надяваше, точно на него да му се усмихне късметът. А рицари без оръженосци се срещаха доста често. Току някой хлапак, на когото рицарят беше зашлевил някоя тежка плесница, се отказваше. Току, докато рицарят се сражаваше храбро с някое чудовище, а оръженосецът, който пазеше нещата му и зяпаше с отворена уста, изотзад се промъкваше прясно излюпеното, но вече зъбато и изгладняло чедо на страшилището. Случваше се и така, че понякога рицарят не можеше да си плати таксата за участие и му се налагаше да продаде оръженосеца си на някой търговец. Разбира се, с твърдото обещание да откупи момчето още с първата награда. Но наградата беше една, а рицарите — много…

Трикс се намръщи, спомняйки си историите, които беше чувал за такива рицари. Разбира се, в собствения замък, до коляното на баща ти, където твърдо знаеш, че съдбата ти е да бъдеш рицар, а не оръженосец, тези истории се възприемаха другояче. Ако оръженосецът си е отнесъл някоя и друга ножница по гърба — значи сам си е виновен, най-вероятно е съсипал вечерята и е оставил господаря си гладен. Ако хлапакът е попаднал на разбойници, докато проверява храстите по заповед на рицаря — затова е оръженосец — за да пази господаря си.

А сега излизаше, че Трикс трябваше да стане оръженосец, с всички произтичащи от това последствия. Тази мисъл съвсем не го радваше. Трикс замислено загледа зданието на театъра, яркия афиш над входа, който съобщаваше: „Само днеска и за през целия месец! Утре — Алби и Бамбура на Кристалните острови! Вечерта — Огнената страст на Кралицата на варварите!“

Бамбура, може би щеше да го приюти в театъра. Сигурно, щом името му е написано на афиша. Но Шараж беше прав — тогава трябваше да забрави за родителите си, за трона, за отмъщението…

Трикс стана. Преметна по-удобно торбата през рамо и тръгна нагоре, към княжеския замък. Не, не за да търси справедливост и да получи камшик. Той започваше полека да разбира, че ако погледнеше по-безпристрастно, справедливостта и камшика можеха да изглеждат по един и същ начин. А странстващите рицари, особено тези, които не бяха добре дошли в двореца, се подвизаваха в близките кръчми — хапваха месо, пийваха вино и се оплакваха от непохватните си оръженосци. Там трябваше да си потърси господар.