Читать «Нескопоското» онлайн

Сергей Лукяненко

Нескопоското

Трикс #1

Първа част

Трикс търси истината

1

Ако си здрав, млад и богат, непременно ще ти се прииска и да си красив.

Трикс, единственият и пълноправен наследник на съхерцога Рат Соийе, оглеждаше мрачно своето отражение. Ако огледалото беше магическо, то непременно щеше да започне да нервничи. И не само ако беше магическо… Всяко огледало, в което редовно се оглеждаха същества от женски пол и което уважаваше себе си от такъв поглед, на секундата би забравило, че работата му е само да отразява реалността и в никакъв случай да не я украсява.

Но това беше старо, помръкнало огледало, което вече трето поколение висеше в спалнята на наследниците от мъжки пол. То беше свикнало да вижда изплезен език или недоволни гримаси при вида на някоя нова пъпка или прясно порязано от несръчното и преждевременно боравене с бръснача. Не можеше да се каже, че младите съхерцози Соийе не обръщаха внимание на външността си. О, не! Те много внимаваха за важните детайли — дали са закопчани всички копчета на панталоните им, не се ли надигат прекалено джобовете от интересните предмети, пъхнати там, които възрастните не одобряваха, не стърчеше ли прекалено някой кичур и хубаво ли беше маскирана с пудра (нещо абсолютно незаменимо и за двата пола) поредната синина. Когато наследниците започнеха да се интересуват от по-тънките детайли на своята външност, на тяхно разположение идваха други апартаменти с далеч по-опитни огледала, които се бяха нагледали на какво ли не.

В известен смисъл на Трикс не му беше провървяло. Той пренебрегваше полезните детски занимания на прадедите си — фехтовка, лов и общуване с поданиците, много четеше, прекалено много време прекарваше с дворцовите магьосници и чародеи и прекалено рано започна да се заглежда подир прислужниците.

Впрочем, с прислужниците също не му потръгна. Всяка умна херцогиня внимаваше, когато синът й навършеше четиринайсет години, да попадне в обкръжението на приятни и разумни прислужници, които да не си мечтаят за невъзможен брак, а за малка парична компенсация или кръчма на оживено място. Но княгиня де Соийе, най-вероятно поради своята разсеяност, която вече петнайсет години я задържаше на двайсет и пет, никак не желаеше да си признае, че синът й вече е пораснал. На предишния си рожден ден Трикс получи от майка си един невероятен кон — бял, на сиви петна. Подаръкът страдаше само от един недостатък — беше дървен и на колелца. Утре, на четиринайсетия си рожден ден, Трикс щеше да получи едни „много симпатични книжки“. Въпреки че споделяше мнението, че книгата е най-хубавият подарък, Трикс не бързаше да се радва. Той подозираше, че те ще бъдат с картинки, но далеч не като тези в монументалния ръкопис „Дъбов клон и цвят на лотос“, който той беше откраднал от библиотеката на херцога…

Прислужниците също бяха в по-голямата си част опитни, проверени и наети от херцогинята преди петнайсет години. Но за разлика от херцогинята, тяхната възраст се беше устремила към четиридесетте, което според Трикс си беше дълбока старост.