Читать «Нескопоското» онлайн - страница 46

— Опитай се да станеш оръженосец и да се издигнеш до рицар. Отново да получиш дворянството си — този път, не заради произхода си, а заради собствената си доблест и подвизи. Ако се прославиш, ще можеш да предизвикаш врага си на дуел — дори той да е херцог. Оръжието разрешава проблемите не по-зле от думата на краля.

Трикс мълчеше. Мисълта как извиква на дуел подлия Сатор, троши копието си в гърдите му, а с меча го разсича на две половини, беше сладка. А след това призовава на благородната арена и Дерик, и дълго да го гони покрай ликуващите трибуни, налагайки го с мощната си рицарска длан…

— Това е трудна задача — каза Шараж. — Първо трябва да станеш воин. Истински могъщ воин, като тези, за които се пишат балади.

— Балади… — каза Трикс. — Кажете ми, Шараж, как успяхте да надвиете пантерата?

Шараж въздъхна.

— Как успях… Нали съм планинец! Първо я ударих с една тежка островърха тояга, след това забих тоягата в гърлото й и я завъртях два пъти. Кръв течеше като в кланица! Само как ревеше в тишината на нощта!

Трикс преглътна. Той предпочиташе да не си представя, от какво се правят колбасите и как изглежда победата над свирепия хищник. Разбира се, на сина и наследника на съхерцога му се беше случвало да придружи баща си по време на лов. Но там, по правило стреляха по зверовете с лъкове, след което животното биваше отнасяно някъде и от него приготвяха малко по-късно вкусна трапеза…

— Вие сте герой! — каза Трикс. — Много благодаря. Аз ще се постарая да стана истински воин.

Шараж загледа замислено вратата, която се затвори след момчето. След това, с тъжна усмивка измъкна изпод леглото си една тумбеста бутилка със силно вино и наля догоре две чаши.

В този момент Бамбура се върна. Беше смутен, но не беше изгубил оптимизма си. Вдигна от пода Алби, който близна актьора по носа.

— Днес Майхел не е в настроение. Няма нищо! След някой и друг ден, той ще се убеди, че у теб има артистична жилка и ще те приеме в трупата… Трикс?…

— Малкият си отиде — каза Шараж. — Ние си поговорихме и аз му обясних, че актьорството не може да оправи света.

— Защо?! — възмути се Бамбура и пусна кученцето на земята. — Къде ще отиде сега?

— Мисля, че ще се опита да стане рицар. — Шараж протегна към приятеля си чашата с вино. — Изборът му е съмнителен — той не притежава нито нужното телосложение, нито характера, които биха му позволили да удря някого по главата с тежкия меч. Честно казано, приятелю, разбирам защо реши да приютиш момчето в трупата. От него може би щеше да стане добър управник на някое мирно и богато херцогство. Но да се заплете в интриги, за да си върне престола? Да усвои занаята на търговец, да забогатее неприлично, да разори врага си и да си върне бившите владения? Да се превърне в планина от мускули, окована в броня и с меч да си проправи път към трона? Да стане наемен убиец, да се промъкне в потайна доба в спалнята на Сатор Гриз и да размаже черепа му с нощното гърне? Не, тези неща не са за него.

— Но нали си го посъветвал да стане рицар? — възмути се Бамбура.

— Да — кимна Шараж. — Защото си спомних за един млад планинец, който искаше да си отмъсти, но така и не успя. И за неговия приятел, Лиандър по баща, който беше лишен от престола заради непълнолетието си и постъпи в актьорска трупа.