Читать «Нескопоското» онлайн - страница 44

— Много удобно сме го измислили — поясни Бамбура. — В средата на второ действие туземците пекат на огъня месо. Хванали са моя старши помощник — той е толкова голям мръсник, че дори собствените му деца не жалят за него… След което рицарят Кристан с меча си, а невинната девица Глиона с вой прогонват туземците, те бягат заедно с месото, а след спектакъла ние си го поделяме.

— А… Това ли? — Трикс подозрително изгледа парчето месо.

— О, не! — Бамбура размаха ръце. — Не е това, което си мислиш. Можем ли всеки ден да търсим такъв колоритен негодник за ролята на старши помощник? Това е най-обикновено говеждо месо от пазара… Признавам си, че беше малко повмирисано, но ние го накиснахме в оцет и повечко го попрепекохме…

Трикс се успокои и хапна заедно с актьорите (Алби, с настоятелен лай напомни, че и на него му се полага парченце). След това разказа цялата си история, като започна от утрото, когато се запъти към баща си, в тронната зала…

— Не си прав Ш(Ж)араш(ж) — пламенно произнесе Бамбура. Трикс отново се заслуша, но пак не разбра името на мургавия. — Ако съчиним пиеса, в която да се разказва историята на бедното момче, зрителите ще се възмутят от несправедливостта! Народното негодувание ще стигне до княза, а може да стигне и до краля!

— Да, да — кисело изрече Шараш-Жараж. — Само че първо ще стигне до Сатор Гриз. А той ще изпрати някой убиец, който през нощта ще пререже и гърлото на Трикс, и нашите гърла, за всеки случай.

— Тогава ще съчиним пиесата иносказателно! — Бамбура махна с ръка. — Така, че узурпаторът нищо да не разбере!

— Тогава, никой нищо няма да разбере… — дояждайки месото си, съобщи Шараш-Жараж. — Да не говорим, че да съчиниш пиеса не е проста работа. Трябва талант! Спомняш ли си, че ти се опита да напишеш трагедия? За едно момиченце, което тръгнало да види болната си баба и по пътя го срещнал страшен разбойник… и…

Шараш-Жараж погледна към Трикс и се закашля, сякаш се беше задавил. Когато се изкашля, довърши кратко и сухо:

— Нищо не се получи! А сега искаш да разкажеш за държавен преврат и то така, че зрителите да застанат на страната на Трикс!

Бамбура кимна неохотно. След което произнесе:

— Все пак, аз ще отида при господин Майхел. Ще му кажа, че случайно съм срещнал на улицата един свой племенник и искам да го зачисля към трупата. Няма да откаже! И без това, отдавна ни трябва младеж за младежките роли!

— А младежът дали ще иска? — полюбопитства Шараш-Жараж.

Трикс се навъси, но Бамбура беше във възторг от идеята си и не приемаше отказ. Потупа ободряващо Трикс по рамото и каза:

— Чакай. Изчакай малко.

Избърса мазните си ръце с една зацапана платнена салфетка, дръпна нагоре смъкнатите си панталони (ако човек е слаб по природа, след ядене му се налага да поотпусне колана, но ако е пълен, трябва да си стегне колана там, където би трябвало да се намира талията му) и излезе от стаичката.

— Бамбура е добър човек — замислено каза Шараш-Жараж. — Един ден прибра това кученце и оттогава играе с него. Макар че, според сюжета, капитанът има папагал.

— Господин… Жараж… — неуверено започна Трикс.