Читать «Нескопоското» онлайн - страница 43

— А аз, когато чух тези гласове, реших, че тук се продават хиляди малолетни роби — призна си Трикс.

— Напротив, тук на малолетните робовладелци се продават възрастни и бедни актьори — отговориха мрачно от кушетката. — Ако не възразяваш, ще поспя още четвърт час. Моето появяване е на финала, при това мен ме изнасят през сцената мъртъв, на носилка…

Трикс въздъхна и седна на креслото, пред огледалото.

Погледна към картината.

Не, все пак има нещо в тази картина…

4

— Какво невероятно коварство! — възхити се Бамбура. — Да пуснеш на свобода сина на сваления владетел, за да се бои от отмъщение собственият ти син и да не се отпуска!

Трикс въздъхна. Честно казано, той не се възхищаваше чак толкова на коварството на Сатор Гриз.

— Интрига, достойна за перото на Гил Гилен — продължаваше Бамбура. — Той щеше да напише трагедия. Като „Руста и Помпилико“. Или трагикомедия. Като „Юлай и Юлая“. Или комедия. Като „Клео и Кагана“!

— И щеше да я нарече „Трикс и Гриз“, — с кисел тон произнесе актьорът, който на финала на пиесата играеше трупът на краля на туземците. — Успокой се, Бамби! Гил Гилен измисляше всичките си истории или ги крадеше от колегите си. Никога не е писал нещо реално. Винаги се е страхувал, че някой от благородните господа може да се разгневи и да заповяда да го набият с пръчки.

Трикс много-много не се интересуваше от историите на комедиантите, но все пак кимна с глава. Тази версия му изглеждаше къде-къде по-реална.

… Спектакълът беше приключил преди около час и оттогава Трикс седеше в стаичката с огледалото и препирните. Компания му правеха Бамбура (както вече Трикс беше успял да разбере, актьорите, за по-голяма лекота, се наричаха помежду си на сцената с истинските си имена) и кльощавият мургав мъж, който играеше краля на туземците. Наричаха го Шараш или Жараж, Трикс така и не успяваше да схване произношението и за всеки случай се обръщаше към актьора неразбрано — гъгнейки и хъркайки, сякаш го беше повалила внезапна настинка.

Бамбура се върна веднага след тържественото погребение на Шараш или Жараж, което Трикс проследи с огромно любопитство през дупката в стената. Храбрият капитан държеше под мишница бялото кученце Алби. И двамата изглеждаха уморени. Кученцето подуши краката на Трикс, джафна и се затича към ъгъла, където имаше паничка с вода. Лочеше жадно, като благороден рицар, рано сутрин след празненство, пухтеше гневно и само дето не ругаеше на кучешки, под нос. Бамбура си припяваше радостно песента на чернокожите роби: „Свободни, свободни, ще бъдем свободни…“ и събличаше костюма си. Смъкна моряшките си дрехи, ботушите, оръжието си и черната превръзка. Отвърза подплънките за бицепсите, отпусна колана си и пусна на свобода коремчето си. Остана по трико — пъстро и закърпено — каквито носят акробатите и жонгльорите, седна до масичката и смигна добродушно на Трикс. След него влезе Шараш-Жараж, който носеше апетитно ухаещо парче печено месо.