Читать «Нескопоското» онлайн - страница 42

— Вие сте… вие сте кралят на гоблините! — извика радостно Трикс.

Морякът Бамбура се прокашля. Беше видимо поласкан.

— От време на време, млади момко. И така, аз съм ваш длъжник. Нашият театър беше в бедствено положение, трябва да си го призная. Щедростта на ваша светлост… и на покойната съхерцогиня… ни спаси.

Трикс се изчерви. Наистина, той беше уговорил майка си, щедро да възнагради пътуващата трупа.

— На мен много ми харе… — започна Трикс.

Но в този миг по вратата се заблъска. С ботуши, май че… Чу се рев:

— Бамбура! Защо не си на сцената?! Алби вече цяла минута те търси в трюма, зрителите започнаха да се смеят!

Бамбура скочи и със скоростта на мълния излетя през вратата. Трикс успя само да забележи, че на страшния капитан крещеше едно малко, пълничко човече, облечено в шутовски одежди… прекалено шутовски, за да ги носи истински шут.

Вратата се затвори. Трикс погледна замислено огледалото. И все пак, съдбата му се беше усмихнала. Нищо, че не беше срещнал покровителите, които се полагаха на един герой, но и театърът беше място, където можеше да си поеме дъх и да помисли как ще живее по-нататък.

Отнякъде съвсем наблизо се разнесоха аплодисменти. Трикс въздъхна — много му се искаше да погледне какво става на сцената.

Тялото, което лежеше на кушетката, без да се обръща с лице към него, произнесе:

— Помръднете картината на стената, млади човече. Зад нея има дупка и оттам можете да гледате.

Като поглеждаше предпазливо към досетливия непознат, Трикс отиде до стената, където висеше една картина. Трикс, който се интересуваше от живопис, я погледна по-внимателно и реши, че тя не струва дори колкото платното, върху което беше нарисувана. Неизвестният художник беше нарисувал жена, която се усмихваше тайнствено на фона на унил пейзаж. Усмивката на жената беше толкова измъчена, че Трикс си помисли, че художникът сигурно не е пускал модела си няколко часа подред до едното място. Усетът за пропорция, също не беше в ред, а преобладаващите тягостни кафяво-жълто-зелени тонове правеха картината абсолютно непривлекателна.

Затова пък, през отвора в стената се откриваше невероятна гледка! Дупката беше направена в противоположната на сцената стена, над главите на зрителите. Малко далечко, но всичко се виждаше.

И се чуваше.

— Кил и фарватер! — крещеше на сцената капитан Бамбура. — Как можа да си помислиш, Алби, че ще те оставя на разтерзание на туземците?!

— Ав, ав, ав! — залая жизнерадостно малко бяло кученце, подскачайки около Бамбура.

— Не, Алби! — възкликна капитанът. — Ние няма да се сражаваме с туземците, ние ще ги победим с хитрост! Кажете, приятели, накъде отидоха туземците?

— Натам — завика в хор от тънки гласчета залата.

Трикс погледна зрителите, после върна картината на мястото й и попита:

— Кажете, моля, вие само за деца ли играете?

— Ние не играем, ние даваме представления — кисело отвърна човекът от кушетката. — Не само. И за техните родители и гувернантките им.