Читать «Нескопоското» онлайн - страница 41

Трикс се поколеба.

— По-бързо, Трикс… бушприт в ребрата ти! — кресна морякът.

Трикс трепна, като чу името си. Поколеба се още секунда и последва моряка.

Наложи се да почака, докато очите му привикнат към тъмното. Трикс и капитан Бамбура се намираха в малка стаичка, затрупана с прашни вехтории. През една врата, която водеше до вътрешността на дома, едва-едва се процеждаше малко светлина. Освен светлината, през вратата проникваше миризма на печено месо и леки и еднообразни звуци, каквито се чуват, когато група хора се опитва да не вдига шум. При това, в шума сякаш се усещаха и детски гласчета. Богатото въображение на Трикс, веднага нарисува картина — пазар за роби, където пирати, заселили се в града, подлъгват малки момчета и момичета, след което им слагат печати с нагорещено желязо и ги продават на търг.

Трикс отново загледа с подозрение Бамбура.

— По-бързо, млади човече! — Морякът се устреми към вратата. — Едва не закъснях!

Зад стената се чу изстрел и пронизително запищя жена. Трикс подскочи.

— Съхерцоже, остават ми три минути! — Бамбура отново хвана Трикс за рамото и го помъкна през стаята. В коридора се разминаха с трима черни диваци (Трикс замига с очи) с набедрени препаски и копия, с младеж, който държеше в ръката си шиш с печено месо, с прекрасна млада девица с белоснежна рокля, кой знае защо, изплескана на гърдите с червена боя и с рицар, нагласен в демодирани доспехи. Впрочем, за човек, който носи върху себе си четирийсет килограма желязо, рицарят тичаше подозрително леко и безшумно.

— Какво е това?! — безпомощно възкликна Трикс.

Но капитан Бамбура вече го беше натикал в една миниатюрна и силно осветена стаичка. Тук основен предмет на интериора беше едно голямо, макар и старо огледало, пред което върху масичка горяха цяла редица свещи. Върху масичката се търкаляха пухчета, кутийки с пудра и руж, сенки, туш за мигли и разни други неща, които Трикс беше виждал в будоара на майка си.

До масичката имаше едно продънено кресло, където капитан Бамбура, на секундата се тръшна. До стената имаше кушетка, върху която лежеше и похъркваше някакъв слаб и дълъг човек, който сега се беше свил на четири.

— Искам обяснение! — не издържа Трикс. — Кой сте вие?

Капитан Бамбура, енергично разнасяйки по лицето си с пухче керемиденочервена пудра, смъкна черната си превръзка и погледна Трикс с двете си очи. Окото, което досега беше скрито зад превръзката, по нищо не се различаваше от това, което светът имаше удоволствието да вижда. След това понадигна сивата си грива и под нея се показа черна коса. Веднага стана ясно, че Бамбура е не по-възрастен от трийсет години. Хайде, трийсет и пет да са… В никакъв случай повече!

— Ти нали си Трикс Соийе?

Трикс въздъхна и кимна.

— Спомняш ли си, преди две години, по Коледа, в съхерцожеския замък, трупа пътуващи актьори изиграха една пиеса? „Заблудите на мъдростта или Големите страдания на малкия елф“?

Трикс кимна смутено. Той помнеше пиесата, макар че не беше много достойно един почти възрастен човек да гледа детска пиеса за елфи и гоблини. Баща му не престана да се подсмихва. Но на Трикс му хареса и смелият принц на елфите, който се сражаваше с краля на гоблините, заради откраднатата си сестра, и самата сестра, хареса му и коварният крал на гоблините…