Читать «Нескопоското» онлайн - страница 40

Трикс пак тръгна напред, но силната ръка на едноокия го спря.

— Ясно! — строго каза мъжът. — Изслушах ви и разбрах всичко. Сега чуйте моето решение!

Тонът му беше толкова убедителен, че на никого дори през ум не мина да попита как така беше разбрал всичко от обърканите им обяснения и, изобщо, кой му беше позволил да се произнася?!

— Ей, ти! — Морякът извади сабята и я размаха по посока на пострадалия художник. — Ти си се изказал неуважително по адрес на аристократка. Затова си си го получил!

Младият художник подсмръкна.

— А ти! — Сега сабята сочеше към Трикс. — Желанието ти да защитиш една дама е благородно, но за улична разправия в нашия славен град се полага наказание с камшик! За да не затрудняваме правосъдието, аз лично ще те накажа на палубата на моя легендарен кораб „Асиопа“! Десет удара с камшик!

Тълпата изохка и Трикс разбра, че му се готви сурово наказание. Той се опита да направи крачка встрани, но тълпата с радост прегради пътя му и едноокият моряк го хвана за яката и го помъкна със себе си.

— Господин… ъ-ъ…, господин моряк! — развика се подир тях пострадалият. — Недейте десет камшика! Аз да не съм звяр! Пет-шест са напълно достатъчни!

Нямаше как да не признае човек, че младежът прояви известно благородство. Но на Трикс, в този момент не му беше до благите и великодушни мисли, чиито наченки можеха да бъдат открити и в бохемските души. Той висеше в лапите на едноокия моряк и полагаше огромни усилия да докосне с крака земята под себе си, за да не падне. Морякът го влачеше по улицата, която водеше нагоре към планината, все повече отдалечавайки се от реката. Няколкото зяпачи, които се бяха залепили за тях поизостанаха когато морякът ги стрелна злобно с единственото си око, но продължаваха да ги следват.

— Господине… — Трикс малко изкриви душата си. Морякът никак не приличаше на джентълмен, но все някак трябваше да се обръща към него. — Господине! Може ли да си платя?…

— Три котви в гърлото ти! Бизан мачта в задника ти! — взе да ругае морякът. — Да не би да искаш да подкупиш капитан Бамбура, страшилището на Лилавия океан и ужасът на Кристалните острови?! Още два удара с камшик!

Трикс внезапно усети леко съмнение. Суровият моряк го влачеше нагоре, където беше много проблематично да бъде намерена палубата на славния кораб „Асиопа“, с ужасния камшик. А и приказката му беше някак си… прекалено моряшка…

— Ще извикам стражите! — тихо, но заплашително произнесе Трикс.

— Мълчи, глупако! — снизи гласа си капитан Бамбура. — Чакай…

Той вкара Трикс в една уличка, която беше толкова тясна, че двама души не можеха да се разминат. Високи къщи, на по три-четири етажа се издигаха нагоре и закриваха небето, като оставяха само една малка пролука, където се вееше простряно пране. На прозореца на втория етаж седеше черен котарак и виеше страховито, за да го пуснат.

— Не зяпай! — Капитан Бамбура пусна Трикс, огледа се подозрително наляво и надясно и отвори една малка вратичка в стената. Вмъкна се вътре и го подкани: — След мен!