Читать «Нескопоското» онлайн - страница 39

— Колко жалко, че не бях там… разправят, че съхерцогинята — госпожа Реми Соийе е спазила ритуала на Височайшата смърт, дори нещо повече — изпила е змийска отрова, след това се е пронизала с кинжал в сърцето и после скочила през прозореца на кулата и освен това се е заляла с газ и се е подпалила! Да видиш такова нещо и да го нарисуваш!… Херцогинята, обхваната от свирепи пламъци, прободена с кинжал и с изкривено от болка лице, се хвърля от прозореца! Бих кръстил картината „Горящата аристократка“. Не, по-добре ще е „Смъртта на съхерцогиня Соийе“ или „Кой пада от прозореца“!

Бум!

Юмрукът на Трикс с всичка сила се стовари върху челюстта на ученика художник. Зъбите на младежа изтракаха, той се преметна през парапета и падна по гръб на улицата. Шишето в ръката му се счупи и бледорозовото вино, разредено с вода, се разплиска във всички посоки.

— Какво ти става?! Какво правиш?! — развика се другият млад художник и отстъпи няколко крачки назад. — Откачи ли?!

По правило учениците обичат да се бият. Но тези двамата се оказаха твърде артистични натури, които можеха само да наблюдават как бият с камшик малките самозванци или как горящи жени падат от прозорците, но беше под достойнството им да се сбият на улицата.

— Колко жалко, че не си бил там! — крещеше Трикс и безстрашно настъпваше срещу двамата, които бяха доста по-възрастни и по-едри от него самия. — Колко жалко, че не си бил там, а?!

— Ненормалник… — мърмореше младият художник и се държеше за челюстта. — Луд! Сега ще извикам стражите!

— Предизвиквам те на дуел! — викаше Трикс и шареше с ръка около кръста си.

Уви, той нямаше нито меч, нито кинжал и затова отстрани изглеждаше, сякаш дърпа нагоре смъкващите се гащи.

Може би точно тези нелепи движения придадоха храброст на учениците. Този, който не беше ударен, помогна на ударения да стане. Той изплю кървава слюнка, опипа с ръка зъбите си, зави нагоре дантелените си маншети и смело тръгна срещу Трикс. Приятелят му го последва.

Но до бой не се стигна.

От групичката хора, които бяха започнали да се събират, едър и як мъжага с побеляла коса, наметнат с моряшки бушлат, излезе и застана между Трикс и художниците. Едното му око беше закрито от чиста, черна превръзка, която го оприличаваше на стар пират от детска книжка. Освен това, той накуцваше, а на лицето му личаха отдавна зараснали белези от стари рани. На пояса му висеше абордажна сабя, каквито на сушата носеха само офицерските чинове.

— Пусни веслата, юнги! — Мъжът изгледа строго художниците и размаха пръст на Трикс. — Какъв е този панаир?!

Мъжът изглеждаше толкова живописно, че и Трикс, и художниците неволно се изпълниха с дълбоко уважение към него.

— Този… Свинята — ученикът посочи към Трикс — ме фрасна по зъбите!

— Щом е свиня, значи не е „този“, а „тази“. Трябва да бъдеш последователен — едноокият се намръщи. — А ти, побойнико, какво ще кажеш?

— Той обиди ма… — Трикс се запъна. — Обиди съхерцогиня Реми Соийе!

— Изобщо не съм я обиждал! — възмути се ученикът. — Тя е храбра жена! Аз бих нарисувал с нея героичен сюжет!