Читать «Нескопоското» онлайн - страница 28

Колко е хубаво, когато до теб има приятел! Дори да е от простолюдието. Колко често истинското благородство… ъ… или как точно се казваше в хрониките на Ордена на Ежедневната радост? Колко често истинското благородство се крие в невзрачна обвивка, както древното вино — в прашна бутилка…

При рицарите на Ордена на Ежедневната радост, всички сравнения, така или иначе, опираха до виното. Е, понякога и до пивото… Орденът не беше прославен особено много със сраженията си, но затова пък беше оставил след себе си множество нравоучителни балади и хроники.

Йен потрепери от студ в съня си. Трикс въздъхна, свали плаща си и зави с него своя оръженосец. Известно време тази благородна постъпка го сгряваше повече от който и да било плащ, но малко след това Трикс порядъчно замръзна. Всеки човек с по-просто възпитание на негово място би започнал да гребе, за да се стопли. Но Трикс, както подобаваше на наследника на съхерцога, изпитваше към черната работа най-дълбоко, вродено отвращение. Затова предпочете да мръзне, докато хоризонтът започна да просветлява. Тогава Трикс дръпна плаща и събуди оръженосеца.

— Време ли е вече? — попита Йен, въздъхна и се протегна. — Ти защо трепериш? Да не би да ти е студено?

Трикс гордо замълча, легна на дъното на лодката и си помисли, че това място не е много удобно за спане. Първата нощ беше спал като убит, смазан от мъката си, но сега… сега, със сигурност нямаше да може да заспи… не беше възможно да се спи върху влажните и студени дъски, които се врязваха в тялото му…

Когато се събуди, вече беше съвсем светло. Окончателно го разбуди камбанният звън, който се носеше из въздуха.

Трикс се изправи с голямо усилие, седна на пейката и се огледа. Лодката беше наполовина изкарана на брега и скрита във високите тръстики, а в далечината се виждаха каменни кули.

Дилон! Славният град, където, според мълвата, живееха сто хиляди човека!

Къде ли е Йен?

— Йен! — Трикс стана и разтъпка отеклите си крака. — Йен!

Тишина.

Къде ли се е дянал оръженосецът?

Трикс скочи на брега и видя пред себе си неголяма глинеста площадка, върху която имаше старателно изписани букви. За да не пострада, надписът беше ограден със счупени на две и забодени в земята стебла от тръстика.

С нарастващо изумление, Трикс зачете:

ИЗВЕНЯВАЙ! ДА ХОДИМЕ ПРИ ХАС Е ТЪПО. ТИ КАКТО ИСКАШ, А АЗ ЩЕ СТАВАМ ТЪРГОВЕЦ. ЧАО!

— И как ще станеш търговец? — на глас произнесе Трикс.

Надписът нямаше как да му отговори и той го размаза с крак.

След това се обърна и погледна торбата. Тя беше видимо изтъняла.

— А уж щяхме да се побратимяваме — промълви Трикс, развързвайки чувала.

Едната кокошка и единият самун хляб бяха изчезнали.

И свитъкът с печата на барона, разбира се.

Трикс прерови джобовете си. Парите бяха тук, тях Йен не беше взел.

Изглеждаше, че нямаше за какво да се сърди. Нали сам беше заявил, че не му трябва препоръчително писмо!

— Ама че тъпак! С една дума — не е благородник — печално изрече Трикс. Беше си помислил, че за един ден хитрият и неблагороден Йен му е станал… почти приятел. Първо става, после престава… — Когато си върна трона, ще заповядам да те заловят и да те набият с пръчка! — заплаши Трикс тръстиките, които шумяха от вятъра.