Читать «Нескопоското» онлайн - страница 30
Сергей Лукьяненко
Той хвана веслата и след четвърт час непривична работа, която му докара първите в живота му мазоли (благородните пришки от меча и вулгарните такива, които му бяха направили тесните обувки, не се брояха), носът на лодката глухо се удари в един покрит с тръстикови рогозки шлеп. Той беше закотвен в покрайнините на Дилон и беше любимо място на рибарите. Във вехтите му надстройки, където едно време качваха товара, сега прекупвачи търгуваха и сортираха риба.
— Какво си докарал? — звънко се провикна един седем-осем годишен малчуган, който дотича до лодката на Трикс и затанцува на място от излишък на енергия. Босите му пети отбиваха бесен столичен ритъм. — Хей ти! Какво докара, какво докара?
— Себе си — промърмори Трикс, покатервайки се на шлепа и замятайки въжето върху едно дървено колче, което изглеждаше по-здраво от останалите. Момчето загуби всякакъв интерес към него и хукна обратно към прекупвачите. — Хей! — Трикс внезапно беше осенен. — Стой, хлапе!
— Аха? — Малчуганът веднага се върна. Беше мургаво момче, силно почерняло от слънцето, с олющени рамене, голо до кръста, само по едни панталони до коленете — скъсани, но боядисани в яркооранжево. Дилон се славеше с ярката евтиния на цветовете си. — Какво?
— Искам да продам тази лодка — пак промърмори Трикс.
— Аха. — Малчуганът хвърли един бърз поглед на лодката и се втурна покрай сала, крещейки силно. — Продава се лодка, цялата, направена в съхерцогството преди две години, от планински бор, добре осмолена, има си весла, за една златна и две сребърни монети!
Трикс се почеса по главата и загледа учудено лодката си. След това измъкна торбата си и зачака. Наоколо вонеше силно на риба. Току до него влачеха някакъв сандък, сложен върху два пръта, който издаваше странни звуци. В него, като мокра камара лежеше нещо, което шаваше, с широки пипала, целите в шипове и с грапава кожа. Между гънките на мокрото и мърдащо нещо, към Трикс гледаше едно свирепо лилаво око.
Не минаха и пет минути и към Трикс се приближи един брадат и не много висок рибар, облечен с груба платнена роба и с широкопола шапка. Погледна лодката. Клекна и пипна дървото. Скочи в лодката и пристъпи напред, назад по дъното, проверявайки нещо. Попита:
— Далече оттук ли я открадна?
Трикс се замисли за секунда, но реши да не спори и отвърна:
— Стопаните й няма да се появят.
Рибарят плю през борда и каза:
— Една златна…
Но Трикс, преизпълнен с доверие към оценката на хлапето, врътна глава.
— Една златна и две сребърни. Това е добра цена.
Рибарят се покатери върху шлепа. Изгледа Трикс със съмнение. След това бръкна в джоба на робата си и извади шепа монети.
— Добре, така да бъде… Ще вземеш ли в сребро?
— Ще взема — съгласи се Трикс.
— Извинявай, че нямам медни — измърмори рибарят и наброи дванайсет сребърни монети. — Разбира се, маляк, не бива да дрънкаш монетите, където ти падне…