Читать «Нескопоското» онлайн - страница 27

— Не — смути се Йен.

— Много хубава балада. Песен за душата. Аз исках да прочета за Уоли и Лама в хрониките, но баща ми забрани — каза, че ми е рано.

— Нека станем кръвни братя — съгласи се Йен. — Само че нямаме нож. Трябваше да свия един от барона.

— Утре ще се побратимим — реши Трикс. — Благодаря ти, все пак! Ще види той… старият… интригант… А ти сигурен ли си, че нямаш благородна кръв?

Йен се смути и завъртя глава:

— Не… Нали ти казах, че баща ми беше градинар, а майка ми му помагаше.

— Всичко се случва… — замислено каза Трикс. — Случва се — човек живее, живее и изведнъж се оказва, че е незаконен син на херцог.

— Аз приличам на баща си — отвърна Йен. — Едва ли… Дай да видим какво са ни сложили за из път.

— Аз ще погледна, а ти греби — каза Трикс.

Все пак, Йен засега си оставаше негов оръженосец, а не кръвен брат и не беше зле да поработи.

В торбата наистина имаше храна, макар и не най-разкошната: две печени кокошки, две погачи хляб, зеленчуци и бутилка вино.

— Супер — каза Йен. — И най-важното е, че имаме препоръки. Ще ми покажеш ли писмото?

Трикс извади пергамента, момчетата го разгънаха и, взирайки се в буквите, които едва личаха, започнаха да четат.

Баронът не ги беше излъгал. От витиеватия текст следваше, че притежателят на това писмо е четиринайсетгодишен представител на знатен род (нищо не беше казано в прав текст, но писмото оставяше усещането, че става дума за племенник на барона), че момчето е грамотно и прочее… печатът беше истински и леко светеше. Кралят и, по-точно, неговите магьосници снабдяваха васалите с магически печати. Фалшифицирането на печатите не само, че беше трудно, но беше и смъртоносно.

— Супер — повтори Йен. — Можем да се наемем при всеки търговец. Дори и златар ще ни вземе на работа.

— Не, няма да работя за никой търговец. — Трикс нави свитъка и го върна обратно в торбата. — Ще се опитам да убедя регент Хасс.

— Трикс, баронът е прав. Не бива да ходим при регента. Ще стане по-лошо. Да намерим някой търговец! Ти ще започнеш работа, после ще препоръчаш и мен. Ще научим занаят, ще спечелим пари…

— Ти не знаеш какво е това дълг на честта. — Трикс поклати глава. — Не, Йен. В Дилон ще пристигнем на сутринта и веднага ще отидем в двореца.

Йен помръкна, но не тръгна да спори. Измърмори:

— Ти решаваш. Знаеш ли какво? Хайде сега ти да наглеждаш лодката, да не я избута течението към брега. На мен очите ми се затварят. А като мине полунощ, ще ме събудиш. Ти ще легнеш да спиш, за да се явиш пред регента в добра форма, а аз ще внимавам за лодката, докато стигнем до Дилон.

Трикс се позамисли. Спеше му се, но Йен постъпи толкова благородно и мъжествено, когато се отказа от предложението на барона… освен това е прав, че ще е по-добре да поспи до сутринта, за да изглежда по-достойно пред регента.

— Лягай! — съгласи се Трикс.

Йен легна на дъното на лодката, подложи под главата си торбата с храната и на секундата заспа. Трикс поседя известно време и направляваше лодката, замахвайки от време на време с веслата. Оглеждаше се назад, но никой не ги преследваше. Баронът или им беше простил своеволието, или не му се щеше да буди стражите и да си признае поражението.