Читать «Нескопоското» онлайн - страница 26

Трикс си помисли мрачно, че баронът действително е деликатен — собственият му баща, когато пиеше с приятелите си, пееше песничката за барон Реталер каквато си беше — с всичките й думи.

На пристана дежуряха нови стражи, които при появата на барона мигом се скриха в замъка. По всичко личеше, че това беше уговорено предварително. Баронът, заедно с момчетата, се приближи до лодката, която си стоеше, както преди, завързана за кея. Посочи с пръст торбата, която лежеше на дъното и каза кратко:

— Провизиите ти.

— Благодаря, ваша светлост — през зъби процеди Трикс.

— Недей да се гневиш. Ще пораснеш и ще оцениш добрината ми. — Изглеждаше, сякаш нищо не е в състояние да изкара барона от кожата му. — Ето ти писмото. Тръгвай към Дилон.

Трикс взе свитъка и го прибра под ризата си. Изгледа Йен с негодуващ поглед, но не каза нищо и влезе в лодката. Грееше пълна луна, а на небето нямаше нито едно облаче — идеално време за плаване.

— Аз ще я отвържа — каза Йен. — Нали това е задължението ми като оръженосец.

От възмущение Трикс не намери думи, с които да отвърне на коварния си спътник. Баронът пък се разсмя гръмогласно и заудря дебелите си бедра. Йен невъзмутимо отвърза въжето, хвърли го в лодката, понапъна се и я оттласна от пристана.

— Ти… — Трикс тъкмо понечи за сбогом да извика някоя особено гадна дума, когато Йен се засили по скърцащите дъски и скочи в лодката, като едва не я обърна. Трикс впи ръце в борда и завика: — Идиот! Ще ме удавиш!

— Греби, греби — изхриптя Йен и хвана греблата. — С ръце!

Съобразявайки какво се случва, Трикс започна да гребе. Сега дойде ред на барона да крещи от брега:

— Йен, Трикс! Малоумници такива! Върнете се!

— Не мога, ваша светлост! — гребейки с всички сили, без да се обръща, извика Йен. — Дал съм клетва! Аз съм оръженосец!

Няколко секунди баронът не можа да си поеме въздух. Лицето му опасно почервеня. След това изрева:

— Накъде е тръгнал светът?! Вие сте позор за родителите си!

— Ваша светлост, ще си намерите друг Трикс! — извика Йен. — Такива като мен има, колкото искате. Скоро ще ви посетят, ще видите!

И той загреба колкото му сили държаха, без повече да слуша проклятията, които се носеха откъм брега. За щастие Галан наистина не беше на „ти“ с магиите — проклятията бяха стари, скучни и не вършеха работа.

— Няма да ни гони — уверено каза Йен, когато стигнаха до бързея. — Нощем е опасно. Пък и всичките им лодки са на сушата.

Трикс гледаше объркано оръженосеца. След малко попита:

— Защо скочи в лодката?

— Хубаво ще е, ако след година, баронът ме уреди да стана чирак — каза Йен. — Ами ако реши да ме удави във вира? Тези веселяци са ми добре познати. Когато иска, може да е много добър, ама когато не е на кеф, е лош колкото за сто. И изобщо… Нали съм ти оръженосец!

— Йен… — Всичката обида излетя от главата на Трикс. — Ти… ти вече не си просто мой оръженосец! Ти си ми… приятел… не… Ти си мой кръвен брат! Като младият оръженосец Уоли и славният рицар Лама!

— Какво? — Йен гледаше с любопитство.

— Не си ли чувал тази песен? „Балада за младия Уоли и славния Лама“.