Читать «Нескопоското» онлайн - страница 29

С усилие издърпа заседналата в глината лодка и я отблъсна от брега. Огледа с надежда обраслия с тръстики бряг.

Не, Йен не се показа на брега, изпълнен с разкаяние и молещ за прошка…

С натежала душа, Трикс изведе лодката до бързея. Великият град Дилон го очакваше на миля по-надолу по течението.

3

Трикс беше идвал в Дилон два пъти — в детството си, преди десет години (оттогава му беше останал само споменът за вкуса на шарения захарен памук и за мургавия огнегълтач, който забавляваше народа на площада) и преди четири години (колкото и странно да е, пак беше запомнил само огромното изобилие от сладкиши и капризната Тиана, която, винаги когато в замъка дойдеше някое момче, настояваше то да я забавлява).

Сега обаче Трикс беше зрял и сериозен човек, съхерцог в изгнание, който беше чел и слушал много за главния град на княжеството! Трикс остави течението да носи лодката покрай крайбрежните улици, застлани с каменни плочи с цвят на шоколад и заоглежда с интерес, който подобаваше на положението му града, разположен върху двата бряга.

Устието на реката се разширяваше плавно, минавайки покрай кафявите хълмове, които се спускаха надолу и опираха в самата вода.

Десният бряг беше смайващо празничен. Куполите на храмовете извисяваха искрящите си като снежнобяла кристална захар глави над ярките, приказно красиви, като шарени бонбони покриви. Тук-таме в небето се врязваха кулите на магьосниците, които приличаха на причудливо украсени, с върхове от крем сладкиши. Но най-вече привличаше окото княжеският замък на върха на хълма с яките си стени и тумбестите си отбранителни кули с цвят на карамел. Страховито стърчаха зъберите, издялани от сиво-зелен камък, който напомняше фъстъчена халва…

На левия бряг се беше заселила градската беднотия и там нямаше нищо, върху което да спре човек погледа си — пълна бъркотия от схлупени кафяво-ръждиви къщурки, сякаш някакъв великан беше разтрошил комат сух черен хляб в ръката си и беше изсипал трохите върху склона…

Но най-удивителни от всичко бяха мостовете, под които минаваше лодката — сякаш безтегловни и полупрозрачни. Велики магьосници ги бяха направили от здраво разноцветно стъкло преди стотици години. Когато изгряващото слънце се промъкваше през тях, по мътните води на реката грейваха разноцветни отблясъци — червени, сини, зелени, жълти…

Трикс усети, че стомахът му бучи, макар че когато отплава от тръстиките, беше успял да излапа почти половин кокошка. Сега обаче му се хапваше нещо сладко. Не знаеше как да си го обясни… Може би, защото великият княз Дилон, основателят на този град и могъщ маг, според легендите, бил голям почитател на сладките неща. Казват, че когато умирал, неговата душа се вселила в града…

Когато минаваше под последния — дванайсетия мост, Трикс се замисли, че така може да подмине столицата — още малко и широката река щеше да го изкара в естуария… щеше да е късмет, ако му помогнеха рибарите, защото срещу течението сам нямаше да се оправи.