Читать «Нескопоското» онлайн - страница 25
Сергей Лукьяненко
— Само че аз искам да си отмъстя! — с пълно гърло закрещя Трикс. — Да си върна бащиния трон! Аз не съм търговец, аз съм потомък на воини!
— Търговец или воин, какво значение има това днес? — удиви се Галан. — С торба злато можеш да убиеш много повече хора, отколкото с меч и копие. Виж Гриз, уж е от търговски род, а надхитри баща ти!
— Аз съм се заклел да отмъстя! — промърмори Трикс.
— Аз, като млад, се кълнях, че ще се оженя за Люнида Соийе — усмихна се накриво баронът. — И какво от това? Сега ще те отведат до пристанището и ще те натоварят на лодката. Ще ти връчат препоръчителното писмо. И на добър път!
Трикс мълчеше.
— Намираш, че постъпвам несправедливо, нали? — нежно попита баронът. — Наивно момче. Аз съм умен, добър и деликатен. Другите на мое място щяха да те удавят в реката. А най-глупавите, може би щяха да те върнат обратно на херцог Гриз.
— Защо „най-глупавите“? — попита Трикс.
— Защото не мисля, че сам си избягал. По-скоро Гриз те е пуснал с някаква цел. — Баронът присви очи. — Сига, стига… не плачи. Ти вече си почти възрастен и не ти прилича да показваш емоциите си. На мен, може би, също не ми е лесно. Но аз не рева, не се карам, а разговарям спокойно с теб!
На вратата се почука. Йен се подчини на жеста на барона и отвори.
На прага стоеше жената на барона и държеше в ръката си запечатан с восък свитък.
— Написах го — хладно изрече тя, без да поглежда към децата. — За кого трябваше да е написано?
— За Трикс — весело каза баронът. — За истинския. Оръженосецът.
— Няма значение, не съм описвала външността му — равнодушно каза жената. Протегна свитъка към барона. Погледна към бутилката и измърмори: — Не се напивай като свиня, защото ще те изгоня да спиш при прислугата.
— Добра мисъл — каза баронът, когато вратата се затвори подир баронесата. — Прислугата, хм… Да вървим, Трикс. Аз ще те кача на лодката.
— Няма ли да ме оставите да пренощувам тук? — възмути се Трикс. — Това ли е гостоприемството ви?!
Баронът въздъхна и поклати глава. Лекичко тупна Трикс по врата и каза на Йен:
— Неблагодарно момче, нали? Трикс, не подлагай на изпитание търпението ми. Да вървим.
— Може ли да изпратя Трикс… тоест, Йен? — внезапно попита Йен.
Баронът го изгледа с любопитство. Взе свещника от масата и каза:
— Ти не си глупав. И си честен по своему. Разбира се, върви.
Потресен и объркан, Трикс влачеше крака по тъмните коридори подир барона и бившия си оръженосец. Чувстваше се отвратително. А баронът, по всичко личеше, беше в отлично настроение. Припяваше си под нос някаква песничка, и току изпускаше някои думи, като ги заменяше с „пам-пам“ или „пам-пам-пам“:
