Читать «Нескопоското» онлайн - страница 249
Сергей Лукьяненко
— Аз вече отговорих на всички въпроси на тайната кралска канцелария — Канг се намръщи от болка. — Те умеят да питат, както ти е известно…
— Не, не на всички въпроси си отговорил — каза Трикс. — Защото те не знаеха какво точно да те питат. Кажи си цената.
— Тази сделка няма да е изгодна за теб — замислено каза Канг. — Впрочем, това не е мой проблем. Всичко ли мога да поискам?
— Да — Трикс кимна. — Разбира се, в разумни граници.
— Уморих се без слънце — отговори Канг. — Поне една кратка разходка на ден. Разбира се, с охрана, дори и във вътрешния двор на замъка.
— Добре — кимна Трикс.
— Освен това бих искал да виждам жена си и децата си, макар и от време на време. Поне веднъж на месец.
— Веднъж на два месеца — отвърна Трикс, решавайки, че не бива да отстъпва твърде много.
— Това е всичко, за което моля.
— Изпълняват се три желания — припомняйки си Маркел, каза Трикс. — Продължавай!
— Както кажеш — Канг въздъхна и едно облаче пара увисна във въздуха. — Тук е студено и влажно, млади Соийе. Дори и през лятото е студено и влажно. Аз знам, че зад стената на килията има печка. Заповядай да я палят всеки ден, иначе дълго няма да ме бъде.
Трикс кимна.
— Добре. Разбирам, че имаш намерение да бягаш и искаш да предадеш на някого съобщение с помощта на жена ти, но не си сигурен дали ще ти се отдаде да го направиш скоро. Но аз ще изпълня всичките ти желания. И ще добавя към тях още едно нещо — ще удвоя охраната ти.
Сид Канг се усмихна широко:
— Ако баща ти, момчето ми, беше умен колкото теб, аз никога нямаше да участвам в метежа… разбрахме се, казвай, каквото ще ме питаш.
— Защо Гриз се продаде на витамантите?
Канг се разсмя:
— Този въпрос е елементарен и ти знаеш отговора. Защото му бяха обещали много злато, поста на наместник и вечен живот. Това е история, стара като света.
— Но защо метежът успя толкова лесно? Защо поданиците ни тръгнаха след Гриз?
— Защото твоят баща е добър човек, но лош управник — Канг стана сериозен. — От много години вече Гриз решаваше важните въпроси. А на баща ти му беше добре така — да бъде номинален владетел и да седи на Разполовения трон. Властта, моето момче е като огъня. Трябва да я пазиш така, че хем да не те опари, хем и на останалите да им е топло, хем да не угасне. Баща ти, момчето ми, се страхуваше да не се опари и да не опари другите… и накрая огънят угасна.
— Ще запомня това — каза Трикс. — Но Сатор Гриз не се страхуваше да се опари, нито се страхуваше да изгори останалите. Защо запази живота на родителите ми?
— Ето това, всъщност е въпросът, който ти искаше да ми зададеш…
Трикс кимна.
— Сделката, която сключваш е неизгодна, предупредил съм те — отговори Канг. — Аз не знам отговора. Когато Сатор обсъждаше с мен плана на преврата, ставаше дума за това, твоите родители да бъдат убити. Решихме още в самото начало ти да бъдеш пленен, разбира се, ако стане. Баща ти трябваше да бъде убит в тронната зала, майка ти — затворена в спалнята, за да има възможност да прибегне до Възвишената смърт… а ако размисли, да й помогнем. Всичко беше премислено многократно, пред очите ми е как трябваше да бъде извършено…