Читать «Нескопоското» онлайн - страница 251

— Непременно, мамо — поглеждайки съчувствено към Халанбери, каза Трикс.

Преди да излезе от зимната градина, Трикс се разходи покрай лехите с цветята, където откри Аннет.

— Минах за малко — каза той на феята, която се беше излегнала върху едно листо.

Аннет го погледна, после се намръщи, излетя и кацна върху рамото му.

— Какво? — попита Трикс.

— Нищо! — строго отвърна феята. — Ти май си забравил, че аз съм твой фамилиар и свободно същество.

— Не съм забравил — излизайки от градината, каза Трикс.

— Да бе! Ти си ми съвсем ясен — каза Аннет.

— Зима е и е студено…

Феята изпръхтя и Трикс си затрая. Той отиде до тронната зала, където намери баща си, предаде му поздравите от майка си и изслуша няколко благоразумни бащински поучения, най-важното от които беше, че през зимата на излизане от двореца трябва хубаво да увие шала около врата си. Трикс обеща да го послуша и на свой ред убеди баща си да смекчи режима на Сид Канг и да удвои охраната му.

А след още половин час, облечен топло и с дебел шал около врата, Трикс, яхнал спокойната и яка кафява кобила, яздеше по улицата, на път към кралския гарнизон, който беше разположен в бившия дворец на Сатор Гриз.

Трикс откри баронет Паклус в двора на замъка. С ръце на кръста, ниският, як рицар наблюдаваше младите кирасири, които мушкаха с копията си едно сламено чучело.

— По-високо върха, по-високо! — ревеше Паклус. — Удари, глупако, не го дръж като пръчка! Мушкаш — вадиш! Мушкаш — вадиш!

Появата на Трикс явно зарадва рицаря. Той остави един стар и опитен командир да командва вместо него и забърза да посрещне Трикс.

— Идвам съвсем за малко, Паклус — скачайки от коня и прегръщайки рицаря, каза Трикс. — Дойдох просто така… да те видя…

Паклус присви очи и впери поглед в Трикс. После го помъкна настрани.

— Какво си намислил? — попита го той направо. — Чини ми се, че не си дошъл да се видим, а да се прощаваме!

Трикс смутено погледна встрани.

— Така значи… — баронетът кимна. — Херцогът знае ли?

— Той нямаше да ме пусне — призна си Трикс.

— А какво ще каже, когато разбере, че си изчезнал?

— Ти ще му обясниш — помоли се Трикс. — Той те уважава. Не мога да стоя повече в замъка! Какво да правя тук!

Паклус се почеса по брадата. След това каза:

— Аннет!

Феята се измъкна от пазвата на Трикс. На главата си имаше малка плетена шапчица, явно взета на заем от някоя кукла, събирала прах в спалнята на някоя наследница.

— Грижи се за него — заповяда и Паклус. — Обещаваш ли?

Аннет кимна и отново се скри на топло.

— До довечера ще стигнеш ли до барон Галан?

— Не — поклати глава Трикс. — Но като погледнах картата, видях, че по средата на пътя има голямо село. Ще пренощувам в хана. А Галан… Не съм сигурен дали изобщо ще се отбивам при него. Той не ми харесва!

— Имаш ли пари? — делово попита Паклус.

— Имам.

— Ето ти, за всеки случай! — И баронетът отвърза от пояса си една полупразна кесия. — Тук има само малко сребро… но няма да ти дойде в повече.

— Благодаря, сър Паклус — каза Трикс. Той имаше достатъчно пари, но не искаше да обиди рицаря с отказ.

Паклус кимна, тупна Трикс по рамото с тежката си ръка, облечена в стоманена ръкавица и се запъти към своите новобранци. Спря се по средата и викна: