Читать «Нескопоското» онлайн - страница 248

Но Трикс, както и баща му, смятаха, че това е временно неудобство. За сметка на това пък беше ясно, че ако се случи нещо неприятно, тези недодялани лакеи ще защитят благодетеля си, а няма да се разбягат и да се предадат на нашествениците.

Ако се съдеше по суетнята около вратите в тронната зала, баща му вече трябва да беше там. Но Трикс тръгна в друга посока, към коридорчето, което водеше към мазето на замъка. Стражите, които дежуреха, пропуснаха наследника без нито един въпрос, изпънати в стойка „мирно“, докато Трикс си избираше придирчиво факла и я разпалваше в камината.

В тъмницата, току пред вратата, която водеше към килиите, дежуреше още един охранител — минотавър с малодушен вид, който при вида на Трикс с все сила стисна алебардата. Бившият надзирател на Соийе, след изгнанието на Гриз мина на страната на победителите и сега му предстоеше още половин година служба.

— На пост ли си? — добродушно попита Трикс.

— Марш! — изрева минотавърът. Прозвуча не особено силно, но достатъчно войнствено.

— Така, така — кимна Трикс, минавайки покрай охранителя.

Килиите бяха празни. Всички, с изключение на една — тази, в която някога беше затворен Трикс. Той се приближи до решетката, провери добре ли е затворен новият катинар, провери и охранителните заклинания, които сам беше направил, а после погледна затворника.

Сид Канг, подлият предател, мрачно погледна към Трикс. Бившият началник на стражата беше брадясал — на затворниците им се полагаше бръснар веднъж на половин година, беше поотслабнал и пожълтял. Но погледът му беше останал упорит, какъвто си беше.

— Не плачеш, а? — попита го Трикс. — Това е добре.

— Да издевателстваш над паднал враг е недостойно за благороден човек — каза Сид Канг.

— Както е недостойно благороден рицар да предаде сюзерена си — отбеляза Трикс.

Условията, в които беше заточен Канг, бяха далеч по-сносни от условията, в които Трикс прекара дните в затвора. На пода на килията беше постлан стар, но дебел килим, вместо купчина слама, имаше легло с топло вълнено одеяло, на масата светеше малка лампа. Дори храната в дървената паница изглеждаше напълно годна за ядене.

— Моят сюзерен е Сатор Гриз — отвърна Сид Канг. — Вярно е, че формално съм се клел и на двамата съхерцози, но бях длъжен да изпълнявам заповедите на Гриз.

— Само заради това не те екзекутираха — каза Трикс.

— Знам. Но ти едва ли си тук, за да обсъждаме как се служи на двама господари. Казвай каквото имаш да казваш.

— Какво би искал да получиш? — попита Трикс. — Освен свободата си, разбира се.

Сид Канг се приближи плътно до решетката и погледна Трикс в очите.

— Сделка ли ми предлагаш, млади Соийе? Изглежда, имам какво още да ти дам, щом питаш за цената ми.

— Има — кимна Трикс. — Някои отговори.