Читать «Нескопоското» онлайн - страница 250

Той замълча.

— Но? — попита Трикс.

— Но незнайно защо, в последния момент всичко се обърка. И съхерцогът, и съхерцогинята бяха пленени живи. Може би Гриз се уплаши да даде заповед — това вече нямаше да бъде преврат, а екзекуция, а може би имаше някакви лукави планове по отношение на родителите ти… — Канг разпери ръце. — И до този момент аз мисля, че това беше грешка, макар че запази живота на всички ви.

Трикс кимна и замислено се запъти към стълбата. Сид Канг не извика след него, за да му напомни обещанието — просто го гледаше как се отдалечава.

Следващото място, към което се отправи Трикс, беше зимната градина — голяма стая, в която дори през зимата цъфтяха цветя и зеленееха дървета в саксии. Там той намери майка си, която седеше, заобиколена от придворните си дами. Едната от тях — най-възрастната, четеше изразително някакъв свитък:

— … късно вечерта. И тогава първата лейди възкликна: „О, ако аз бях кралица! Аз бих устроила голям празник с богато угощение за всички — и за високоблагородните люде и за най-презрените мизерници.“ А втората лейди и отвърна: „Ако аз бях кралица, щях да развивам занаятите и производствата, и гилдията на тъкачите, тъй като машинното производство поевтинява много сукното, а търговията с платове е доходна за кралството“. Третата лейди произнесе: „Ако аз бях кралица, щях да родя на краля здрав и силен наследник“. Кралят, който вечерно време обикновено се спотайваше под прозорците на момите за женене и подслушваше техните разговори, помисли и каза: „Страстта към празненства и пирове е разорителна за държавата и не подхожда на благородна дама. Да роди наследник е нещо по силите на всяка здрава жена, която се храни добре и е в детеродна възраст. Но думите на втората лейди радват сърцето ми, тъй като в тях прозира грижа за държавата и ум, който приляга на кралица!“ С тези думи той влезе при дамите и…

Тук, за съжаление, придворната дама видя Трикс и почтително замълча. Херцогинята извърна глава и се усмихна топло на сина си. От малката пейчица в краката й скочи Халанбери, обут в кадифени панталонки, които Трикс смътно си спомняше и облечен в дантелена риза, засмя се радостно и извика:

— Дошъл е Трикс!

— Едно добре възпитано момче не бива толкова шумно да приветства друго момче! — строго възкликна херцогинята. — Даже и да са приятели и да им се иска да си поиграят. Трикс, ти искаш ли да си поиграеш с Халанбери?

— Не, не, аз дойдох съвсем за малко — измърмори смутено Трикс. — Аз бих искал само да целуна майка си и да се осведомя за здравето й.

Придворните дами се спогледаха, тъй като времето, когато Трикс дотичваше да целуне майка си, беше отминало преди пет години. Но херцогинята, за щастие, нищо не заподозря. Тя дари Трикс с нежна целувка по челото, подаде му бузата си и се поинтересува:

— Не искаш ли да чуеш един поучителен летопис?

— Трябва да видя и татко, мамо.

— Е, добре — каза херцогинята, докато едва удържаше Халанбери. — Предай му поздрави от мен… ъ… много поздрави.