Читать «Нескопоското» онлайн - страница 246

— Звучи твърде простичко — недоволно каза кралят. — Но вие, вълшебниците си знаете по-добре… Тогава, Трикс, това е моята награда за теб.

С тези думи кралят с известно усилие свали пръстена си и го подаде на Трикс.

— Вълшебен ли е? — попита Трикс, приемайки с благодарност пръстена.

— Не е, разбира се. Но има голям изумруд и великолепен обков. Това са няколкостотин честни кралски талери.

— Ще го нося на верижка върху гърдите си — реши Трикс, като повъртя в ръката си пръстена, който беше много голям за пръстите му.

— Не го преживявай — засмя се кралят. — Ти си още прекалено млад, за да разбираш, че двеста жълтици ще ти потрябват много по-рано от вълшебен пръстен.

— Да, сир — призна Трикс.

Кралят доволно огледа седящите около масата. И каза с неподправена искреност:

— Колко обичам моментите като този! Порокът е наказан, добродетелта тържествува! Мъдрият добър крал възнаграждава своите верни слуги, а злодеите стенат в тъмницата… Кажи ми, Трикс, няма ли да е справедливо, ако те се опитат вероломно да избягат от тъмницата и паднат пронизани от стрелите на стражите?

Трикс погледна краля в очите. Спомни си как Сид Канг го изведе от двореца и как очакваше коварната стрела, която ще се устреми към него от тъмното…

— Не, ваше величество. По-скоро, да, ваше величество. Това ще е справедливо, но няма да е добре. А в света има толкова много справедливост, че почти не е останало място за добротата.

Кралят го погледна замислено. После попита:

— Кажете, херцоже, как успяхте така да го възпитате?

Бащата на Трикс се смути и неловко повдигна рамене:

— Не сме го възпитавали специално… мотаеше се около нас, ядеше, слушаше приказки, след това му хареса да чете летописи…

— Не сме го възпитавали специално… — замислено каза кралят. — Хубав метод…

Трикс продължаваше да гледа краля.

— Добре. Утре семейство Гриз ще бъде откарано до самаршанската граница и ще бъде изгонено с ритници от кралството — каза Маркел. — Макар че твоят пример показа, че това не е най-добрият начин да се води политическа борба.

Трикс кимна с благодарност.

— Засега стига разговори — заповяда кралят. — Страхувам се еленското да не изстине, а виното — да изветрее… опитайте от розовото, то е от най-добрите ми лозя…

И кралската вечеря влезе в стадия, в който награди не се раздават, но затова пък блюдата се сменят често-често и позволяват на всички да се насладят на майсторството на придворните готвачи.

Трикс се хранеше с удоволствие, отдавна не му се беше случвало така вкусно да си хапне. Дори и у дома, на най-разкошните приеми, които родителите му устройваха, храната беше по-обикновена.

Но го тревожеше това, че нито Тиана, нито Лапад, сякаш не му обръщаха никакво внимание. Той не разбираше защо и това го караше да изпитва вина.