Читать «Нескопоското» онлайн - страница 244

— Сега вие, магистър Лапад — кралят се обърна към вълшебника. — Аз съм ви признателен, че помогнахте на младия Соийе да разкрие заговора и да спаси княгинята. Вълшебниците са хора, които са твърде далеч от човешката суета и аз няма да си позволя да ви обиждам, предлагайки ви пари…

— О, мой кралю, вие с нищо не бихте могли да ме обидите! — възкликна Лапад.

— На вас ще подаря титлата на Доверен Кралски вълшебник — каза Маркел. — Надявам се, че след това няма да имате минута покой от клиенти.

Лапад сведе глава. Трикс напразно се опитваше да срещне погледа му — вълшебникът не го поглеждаше.

Нима с нещо го беше обидил?

— А ти, млади рицарю — кралят погледна към Йен. — За теб потвърждавам дареното ти дворянство. И ще ти напиша лично писмо, с което ще те изпратя в рицарско училище, където ще те обучат да владееш меч, да яздиш кон… и всичко останало, което се изисква. Разбира се, ако твоят сюзерен разреши…

Йен погледна към Трикс.

Трикс кимна.

— Благодаря за честта, ваше величество! — каза Йен. Не се знае колко го беше зарадвала перспективата да учи, но сметна за неблагоразумно да откаже.

— Вашият малък приятел — кралят погледна към Халанбери — едва ли се нуждае от специална награда. Преданото му сърце е само по себе си съкровище. Аха?

— Аха — печално отвърна Халанбери.

Кралят се усмихна:

— Но аз все пак реших да не го оставям без награда. Да му подаря баронство, ако се отчете неговият произход, би било глупаво. С пари или със земи, той самичък не би могъл да се разпореди. Но би следвало да получи съответстващо възпитание. За жалост, да оставя Халанбери в двора на Дилон, разкривайки произхода му, би означавало да дам хляб на интригантите. В моя двор той ще се смеси с тълпата благородни издънки от всякакви дребни родове. Кажете, херцогиньо, не бихте ли могли да поемете опеката над момчето?

Реми Соийе погледна учудено объркания Халанбери. Леко се намръщи. После погледна Трикс, който седеше до нея.

И изглежда за пръв път проумя, че синът й е пораснал много отдавна.

— Ама разбира се, сир! — каза тя. — Горкото дете явно има нужда от семейна топлота и майчина ласка!

Трикс кимна съчувствено на Халанбери, но не можеше да не признае, че изпитва облекчение. Най-сетне майка му беше намерила някого, върху когото да излива топлата си грижа!

— А сега, Трикс Соийе — каза кралят. — Младият помощник, който притежава големи способности на магьосник. И художествен талант, както се оказва… но ти едва ли ще пожелаеш да се занимаваш с правене на скулптури и пръстени… а?

Трикс кимна смутено.

— Ти си с благородно потекло. И си бъдещ херцог… — кралят пак се усмихна, — освен ако един успешен брак не те отведе още по-нагоре. Освен това, ти имаш право да седиш с гръб към мен… Направо не знам как да те възнаградя за това, че разкри заговора. Ако искаш, ти предложи.

— Сир. — Трикс стана. — На мен ми помогнаха много добри хора. Не може ли тях да възнаградите?

Кралят кимна.

— Първо — вече по-бодро каза Трикс — вашият верен рицар Паклус. Той е храбър, опитен и устойчив към магиите воин, който в момента е без постоянна служба. Можете да му заповядате да оглави вашия гарнизон, който искате да разположите в херцогството…