Читать «Нескопоското» онлайн - страница 233

Известно време кралят разглежда с интерес Тиана. След това вдигна дясната си ръка — и охранителите му, които вече вървяха към децата, спряха и отстъпиха.

— Може да се каже, че това е доста любопитно — произнесе кралят. — При всички случаи е неочаквано. Обясни ми, момче, какво те накара да мислиш, че можеш да прекъснеш краля си?

— Ваше величество — свеждайки глава, каза Тиана. — Правото да прекъсвам краля беше дадено на моя род от вашите славни прадеди!

— Така ли? — оживи се кралят. — Погледна към херолда — той направи крачка към краля и нещо много бързо му каза. — Имаше един такъв случай, но той беше само един — произнесе кралят, гледайки Тиана със съмнение. — Припомни ми къде, на кого и при какви обстоятелства е било дадено това право?

— Великият крал Маркел Разумния е дал това право на първия княз на Дилон, след като е прекъснал краля, който вдигал в този миг тост с чаша отровно вино в ръката си. Маркел Разумния казал: „От сега нататък и завинаги ти и всички твои потомци, можете да прекъсвате краля, ако думите му са прибързани и неразумни!“

— В рода на Дилоните няма останали наследници с мъжки пол — каза кралят.

— Аз не съм с мъжки пол, господарю — смело отговори Тиана. — И ако трябва да го докажа…

— Моля ти се, не е нужно тук да повтаряш самоотвержените подвизи на княгиня Кадива! — бързо каза Маркел. — Искаш да кажеш, че ти си… княгиня Тиана?

Тиана направи реверанс, което беше доста нелепо, заради мъжките и дрехи.

— Ти искаш да кажеш… княгиньо… че моите думи са прибързани и неразумни?

— Да, господарю мой! — храбро отвърна Тиана.

Погледът на краля се премести върху Трикс.

— А ти, младежо… — кралят се запъна и с подозрение огледа Трикс. — Или ти не си момче?

— Аз съм Трикс Соийе, наследникът на съхерцог Рат Соийе, който беше коварно убит от Сатор Гриз!… — възкликна Трикс. И добави — Сир…

Колкото и странно да беше, крал Маркел явно се развесели.

— Великолепно — каза той. — И през ум не ми е минавало, че днешният ден ще бъде богат на толкова изненади! И как вие се оказахте в гилдията на алхимиците?

— С измама, сир — призна си Тиана — Тези добри люде не са виновни за нищо. Те не знаеха кои сме ние.

— Хубаво, нека разчистим сцената — намествайки се по-удобно на трона си, заяви кралят. — Алхимиците… вън, придворните — също вън, а на мен ми донесете чаша сок от черно грозде! А, да… и семейство Гриз, незабавно тук! И Лапад и Трикс от тъмницата… Стоп! Кой е в тъмницата, щом ти си Трикс?

— Моят верен оръженосец Йен — отвърна Трикс. — Той се нарече с моето име, за да ме спаси от клеветата и ареста… сир.

— За ареста си прав, но за клеветата, тепърва ще видим — усмихна се Маркел. — Значи Лапад и фалшивият Трикс да се измият, нахранят, да бъдат държани на разположение, но засега не ги въвеждайте в залата!

Алхимиците, които с ужас се бяха вторачили в Трикс и Тиана, вече биваха избутвани от залата. От ръцете им се сипеха колби и пиратки, от краката им се измъкваха плъстените терлици. Придворните, които мигновено усетиха, че сега ще започнат да излизат наяве страшни тайни и да се сриват амбициозни планове, нямаше нужда да бъдат уговаряни — те сами набързо тръгнаха да се оттеглят, излизайки от залата, кланяйки се и на заден ход.