Читать «Нескопоското» онлайн - страница 235

Маркел разпери ръце.

— Така да е. Е, аз не мисля, че ще ни се наложи дълго да чакаме любезното семейство Гриз…

Няколко минути минаха в мълчание. Маркел пиеше сока си на малки глътки и разглеждаше Трикс и Тиана. Стражите, церемониалмайсторът и херолдът просто чакаха. Отзад се чуваше някакво влачене и търкане, но Трикс не смееше да се обърне, докато в един момент някой не го бутна не особено церемониално и той чу:

— Поместете се, ваше благородие…

Трикс се помести и видя зад себе си възрастна лелка с фигура, която приличаше на круша, прегъната на три да пълзи по паркета и да бърше калните следи. Когато размаза повече или по-малко равномерно калта, тя бутна парцала под краката на Трикс и заповяда:

— Изтрийте си подметките, ваше благородие…

Маркел погледна към церемониалмайстора и попита:

— Това няма ли начин да се върши в по-друго време?

— Традиции, сир — въздъхна церемониалмайсторът. — Прието е да се мие подът веднага, щом простолюдието се изнесе.

— Но това е абсурд — меланхолично отбеляза Маркел. — Трябва ли да наблюдавам тази… внушителна…

Лелката хвърли към краля мрачен поглед.

— Тази внушителна… дама — измърмори кралят. — Нали и тя е от простолюдието…

— О, не, тя е старшата придворна дама…

— Това е абсурд — печално повтори кралят.

Старшата придворна дама изцеди парцала в дървеното ведро и се отдалечи, мърморейки:

— Влачат се разни…

— О, не, господарю, това не е абсурд — печално каза церемониалмайсторът. — Това е нещо по-лошо. Традиция.

Маркел погледна Трикс и каза:

— Ти, младежо, сигурно си мислиш, че на кралете им е лесно?

— Не, сир — призна Трикс.

Маркел го изгледа със симпатия. И попита:

— Хайде, бъди честен. Ти сам ли победи витамантите?

— Простете, сир, но не мога честно да ви отговоря — призна Трикс.

— Харесваш ми — кимна Маркел, след кратък размисъл. — Много ми е мъчно, че най-вероятно ще трябва да бъдеш екзекутиран. Знаеш ли — в пристъп на вдъхновение произнесе кралят — ще взема да не те екзекутирам! Не се бой! Дори да кажа, че ще бъдеш екзекутиран, в действителност ще те снабдя с препоръчително писмо, малка сума пари и ти ще можеш под чуждо име да се устроиш като помощник при някой богат търговец…

На Трикс му се стори, че губи разсъдъка си. Струваше ли си старанието да изучи вълшебство, да се влюби в княгинята, за да се върне там, където беше започнал след изгнанието си?

За щастие, в този момент в тронната зала влязоха, по-точно влетяха някакви запъхтени хора. Маркел им махна царствено с ръка — и ето, че до Тиана и Трикс вече стояха Сатор и Дерик Гриз.

— Заповядали сте спешно да се явим, сир… — ниско се поклони Сатор. Той извърна глава, вторачи се в Трикс — и, губейки равновесие, се разпъна върху пода.

— Не прекалявайте, Сатор — намръщи се Маркел. — Подът, разбира се беше току-що измит, но няма нужда чак от толкова раболепие, аз не обичам тези неща.

— Сир! Сир, това е Трикс Соийе! — възкликна Гриз, ставайки.

— Да — хладнокръвно каза кралят. — Благодаря ти, че потвърди самоличността му, защото ние имахме някои съмнения.

— Но… той трябва да бъде арестуван… и окован във вериги, а устата му трябва да бъде запушена! Сир, той е опасен вълшебник!