Читать «Нескопоското» онлайн - страница 232

— Добро утро, скъпи мои!

Придворните шумно се изправиха.

— И вие, мои не по-малко скъпи… но доста по-ухаещи — добави кралят.

Алхимиците започнаха да се изправят, а придворните захихикаха.

— Тази година колко платихме на гилдията за фойерверки, бои, парфюми, прах против дървеници, лекарства срещу простуда, отрова за тайните служби? — поинтересува се кралят.

— Седем хиляди триста и шест златни талера! — веднага се отзова церемониалмайсторът.

— Скъпи мои… — повтори саркастично кралят. — Да чуя уважаемите глави на гилдията.

— Ваше величество! — напред пристъпи един старец с колба в ръка. — Наближава любимият празник на народа — Нова година!

— Да, чух подобно нещо — потвърди кралят.

— Вашият народ, сир — продължи алхимикът — има веселия обичай да отбелязва този празник като пуска фойерверки и ракети. Но вече девет години действат временните ограничения…

— Разбрах, разбрах. — Кралят се прозина. — Ето моето решение. Забраните за много силните и много ярки фойерверки ще бъдат отменени…

— Какво? — Алхимикът така се обърка, че чак прекъсна краля. Но Маркел, който очакваше нещо подобно не се разсърди, а само се усмихна:

— Забраните ще паднат. Нещо повече — аз имам намерение след четири месеца да организирам голямо тържество… за което вашата гилдия трябва добре да се подготви. Ще са нужни много фойерверки!

Залата притихна.

— Но на Нова година в Столицата няма да има никакви — добродушно каза кралят. — За да не се случи нещо с бременността на кралицата заради пукотевицата и взривовете!

— О, сир! — произнесе алхимикът.

Маркел се надигна и тържествено произнесе:

— Радвайте се! Кралицата очаква наследник на престола!

По всичко личеше, че това не е новина за придворните, но първото официално изявление на краля беше посрещнато с ликуване. Алхимиците няколко секунди смилаха чутото. Това, че на Нова година няма да има фойерверки, явно ги беше огорчило. Но че след това ги очаква голям празник…

И алхимиците също се включиха в ликуването.

— Сир, ние също с голяма радост… — невнимателно започна главният алхимик.

— Ще организирате безплатни фойерверки като подарък за престолонаследника — подхвана Маркел. — Знам, знам. И разрешавам.

Ликуването на алхимиците леко поутихна.

— А сега — започна Маркел — след като приключихме с молбата на гилдията на алхимиците, да се заемем с правосъдните дела и да накажем…

— Господарю мой! — внезапно възкликна Тиана и разбутвайки застиналите алхимици излезе напред. Трикс, с прималели колене, я последва.

Ако след думите на краля за наследника в тронната зала се беше възцарило мълчание, то сега настъпи мъртва тишина. Сякаш от страх, хората бяха престанали да дишат. След това, нещо измляска и от зяпналата уста на алхимика падна и изтрака на пода изкуствената му челюст. Алхимикът бързо покри с ръка устата си.