Читать «Нескопоското» онлайн - страница 234

— Можете да свалите от краката си тези дивотии — небрежно отбеляза Маркел, когато му донесоха чашата със сока. — Като аристократи, вие имате право да драскате паркета.

— Ваше величество, но засега не е доказано, че те са тези, за които се представят — предпазливо отбеляза церемониалмайсторът.

— Какво от това? — повдигна рамене кралят. — Ако мамят — значи ще има още повече поводи да бъдат екзекутирани.

— Ваше величество, позволете ми да ви разкажа всичко! — помоли Трикс.

В този момент, в залата бяха останали само той, Тиана, кралят, церемониалмайсторът и херолдът. И охраната, естествено. Охраната беше станала значително по-многобройна — минимум двадесет човека. Между стражите се виждаха и няколко мрачни вълшебници, в бойна готовност, със заклинателни книги в ръце.

Кралят поклати глава:

— Почакай. Не е хубаво да обвиняваш в измама някого зад гърба му. Нека доведат Гриз — тогава ще кажеш всичко…

Той премести поглед върху Тиана:

— А ти какво ще кажеш, княгиньо? Нали по моя заповед ти беше изпратена с важна дипломатическа мисия на Кристалните острови? Защо си тук?

— С важна дипломатическа мисия ли? — невинно попита Тиана. — Имате предвид брака ми с Евикейт?

Нито един мускул не трепна на лицето на краля.

— Да, мое дете. Ако трябва да съм откровен, това е точно така. Кралството ни е заплашено от безброй опасности и в тази ситуация на нас ни трябват стабилни мирни отношения с Кристалните острови. Витамантите пожелаха мирът между нас да бъде гарантиран с брак, както се прави от векове насам. Ти си единствената достатъчно високоблагородна девойка, която няма брачни задължения и вече е излязла от детската си възраст и която би могла да удовлетвори амбициите на Евикейт.

— А също така и сираче, за което няма кой да се застъпи, сир… — дръзко каза Тиана.

Маркел кимна.

— Да, детето ми. И за това си права. Аз размишлявах няколко часа над списъците с благородни девици и не намерих друг изход. Има няколко девойки, които, ако бях изпратил на Евикейт, родителите им щяха да се надигнат срещу мен. Ти беше най-подходящата. И бях уверен, че княгиня Дилонска ще разбере… Та, защо си тук, а не на Кристалните острови?

— Освободи ме този благороден младеж, Трикс Соийе! — каза Тиана.

— Самичък ли? — поинтересува се Маркел.

— Абсолютно, сир! — храбро излъга Трикс.

— Гледай ти! — Маркел поклати глава. — Тогава, за какво ми е армия, щом едно момче е способно да завземе кораб с витаманти, с Гавар на борда му… Между другото, къде е Гавар?

— Броди по дъното на океана, към Кристалните острови, предполагам — каза Трикс. — Ако не го е изяла някоя акула.

В погледа на краля се появи смесица от съмнение и уважение.

— Да го изяде акула? Че самият той може да изяде когото си поиска… Добре… да допуснем. И защо ти наруши волята ми и не позволи да отведат Тиана?

— Ако започна да ви отговарям, ще наруша волята ви — каза Трикс. — Да не обвинявам човек зад гърба му… сир.