Читать «Нескопоското» онлайн - страница 230

Алхимиците зашумяха възбудено.

— Освен това, след вашия прием негово величество смята да осъди сурово коварните заговорници — добави церемониалмайсторът — а това винаги помага да бъдат бързо и положително решени рутинните прошения… А сега ще ви помоля да ме последвате! В двореца не бива да вдигате шум, не пипайте нищо, не сядайте по столовете и по диваните, не плюйте по пода и не се секнете. На входа на всички ще бъдат дадени плъстени терлици, обуйте ги върху обувките си, за да не цапате и да не издраскате паркета. Предупреждавам младежите специално — залите на двореца се охраняват от скрити стражи и ако се опитате да отмъкнете нещо, ще бъдете жестоко наказани!

Чираците утихнаха на секундата. Алхимиците тръгнаха към вратите на двореца, където няколко слуги вадеха и раздаваха от един голям сандък огромни, възмръсни плъстени терлици. Както обикновено, на входа стана малко стълпотворение, но след пет минути всички се бяха обули и успокоили и поеха по коридора след церемониалмайстора.

Ако по-рано през деня Трикс се чувстваше достатъчно спокоен, то сега, с всяка измината крачка, вълнението му нарастваше все повече.

Разбира се, крал Маркел е справедлив.

Но крал Маркел е истински крал. Което значи, че добруването на държавата за него е по-важно от справедливостта.

Ако добруването на държавата изисква вместо Соийе и Гриз да управлява само Гриз — Маркел щеше да се съгласи. Ако заради благото на държавата Тиана трябваше да се омъжи за главния витамант — Меркел щеше да я даде. Ако заради интереса на държавата трябваше да бъдат екзекутирани Лапад, Йен и Трикс, то Маркел нямаше и секунда да се поколебае.

Навремето, когато четеше летописите за делата на великите крале (разбира се, на първо място — за Маркел Разумния), Трикс се възхищаваше, когато в името на държавните интереси Маркел пращаше на заточение свои дългогодишни приятели, късаше договорите за вечна дружба, вдигаше данъците в родния си град, прощаваше на престъпниците и извършваше ред други деяния, които нямаха нищо общо със справедливостта, но направиха държавата велика и процъфтяваща. „Покрай сухото гори и суровото“, „Държавата няма приятели, приятели има кралят“, „Помни се не това, което си разтурил, а това, което си съградил“ — тези крилати изречения на Маркел Разумния, не предизвикваха у Трикс никакви възражения.

Но ето че сега, докато вървеше в редиците на алхимиците, за които днес най-неприятното нещо, което можеше да се случи беше забраната на шумните фойерверки, Трикс изведнъж осъзна, че всички тези мъдри и сурови думи, които със сигурност Маркел Веселия също знае, с пълна сила се отнасят и за него, и за Тиана.

И това изобщо не му харесваше.

— Всичко ще е наред — прошепна Тиана в ухото му. Но ако се съдеше по гласа й, нея я вълнуваха същите мисли.

Трикс въздъхна и кимна и за да се отърве от тежките мисли, започна да разглежда картините, които украсяваха стаите, през които минаваха.

Тук имаше и весели битови сценки като в двореца в Дилон — пиршества, празненства и балове. Имаше и натюрморти, и батални платна.