Читать «Нескопоското» онлайн - страница 229

Церемониалмайсторът се разхождаше напред-назад и се правеше, че нищо не чува.

— Поданиците идват при краля! — този път думите бяха произнесени от цялата делегация.

Церемониалмайсторът отново не реагира.

Старши-алхимиците вдигнаха ръце и този път гръмнаха и делегацията, и цялата тълпа от зяпачи на площада:

— Поданиците идват при краля!

Смяташе се, че ако зяпачите не поддържат делегацията на гилдията, то няма никаква необходимост тя да бъде пусната вътре и да се отнема от времето на краля. Тълпата, разбира се, винаги поддържаше делегациите. В края на краищата, това бяха жени, деца и роднини на членовете на гилдията.

На третия призив, церемониалмайсторът реагира — вдигна глава, с неестествено учудване огледа алхимиците и произнесе:

— Един, двама…

— Трима, четирима! — в хор отвърнаха алхимиците.

Церемониалмайсторът, се престори, че е объркал броенето, поклати глава и започна отново:

— Един, двама…

— Трима, четирима! — отново отговориха алхимиците.

— Кой е дошъл? — строго попита церемониалмайсторът.

— Най-умните! — каза първият водач на алхимиците.

— Най-смелите! — подхвана вторият.

— Най-можещите! — довърши третият.

— Един, двама… — започна отново да брои церемониалмайсторът.

— Нямаме брой! — отвърнаха алхимиците.

— Три, четири! — продължи церемониалмайсторът.

— Но ти ни брой и не се бой! — насърчиха го алхимиците.

Церемониалмайсторът махна ритуално с ръка и изрече:

— Леви, леви! Раз, два, три! В стегнат строй напред тръгни!

Алхимиците започнаха да маршируват на място, отмервайки:

— Раз-два! Три-четири!

Три-четири! Раз-два!

Трикс усети как го завладява общият ритъм. Портите се отвориха бавно и тържествено и колоната от алхимици, следвайки церемониалмайстора започна малко по малко да изчезва зад дворцовата стена.

— Раз-два, три-четири! — колкото им глас държи, ревяха алхимиците. Делегацията изчезна зад портите и те се затвориха след нея. Озоваха се на малък площад пред главния корпус на двореца.

Церемониалмайсторът се обърна кръгом, приближи се до старшите алхимици и се здрависа с тях. Започнаха непринудено да разговарят. Церемониалмайсторът се усмихваше и питаше нещо. Останалите му отговаряха. Алхимиците с по-нисък ранг търпеливо изчакваха. Разноцветният алхимик чешеше петната по плешивата си глава. Синьото петно сякаш най-много го безпокоеше. Най-младите чираци се умориха да стоят и започнаха да се удрят с юмруци, докато не изядоха по един плесник от по-възрастните чираци.

Най-накрая церемониалмайсторът приключи разговора си със старейшините и се обърна към всички алхимици:

— Моля за минута внимание, уважаеми майстори… Негово величество днес се събуди в добро душевно разположение. Снощи, той спечели от министъра на финансите две жълтици, а нощес му се присъни хубав сън. Утрото също беше прекрасно. Негово величество пожела да обуе червени плисирани панталони, бяла ленена риза и барета с перо от сокол. Заповяда да му дадат лилава мантия, къса и обточена с лисича кожа. Всички признаци сочат, че той е настроен позитивно и дружелюбно. Имате всички шансове да постигнете това, което желаете!