Читать «Нескопоското» онлайн - страница 228

Както беше по протокол, алхимиците вървяха пеша, без шапки на главите и от време на време вдигаха ръце към небето и славеха краля. Най-отпред тримата най-старши алхимици носеха символите на професията — чувал с гърмяща смес (на него беше изписано с големи букви „ИМИТАЦИЯ. НЕ ГЪРМИ“), ракета върху пръчка и колба с пурпурна боя. Момчетата-чираци (на някои им липсваха по няколко пръста на ръцете, други имаха превръзки на едното си око) хвърляха около процесията пиратки.

Но още по-добре от пиратките, появяването на алхимиците оповестяваше миризмата — противната миризма на химикали, с които те работеха в лабораториите си. В този смисъл с алхимиците можеха да се състезават само фекалчиците, чиято гилдия имаше уникалното право да се среща с краля не в тронната зала, а пред двореца, на чист въздух.

Тиана хвана Трикс за ръката и го помъкна към алхимиците. Един възрастен алхимик, който мъкнеше чувал с гърмяща смес, изгледа изпод вежди първо Тиана, после Трикс и кимна към по-младия алхимик, който вървеше след него. Той, от своя страна, ръгна в хълбока един съвсем млад, но вече абсолютно оплешивял алхимик, с невероятни цветни петна по главата — сини, червени, зелени. Пъстроцветния алхимик повика Тиана и Трикс, след което посочи зад гърба си — там вървяха останалите чираци. Те бяха съвсем малко по-възрастни от Трикс и Тиана.

Тиана веднага застана зад разноцветния алхимик, а Трикс застана вдясно от нея. На главите им поставиха шапки с емблемата на гилдията — кръстосани четка и ракета. В ръцете на Трикс някой пъхна буркан със сребрист прах. На Тиана й връчиха пръчка, на върха на която имаше закрепено кречетало и й казаха да го върти. Трикс така и не разбра каква беше връзката между кречеталото и алхимиците.

Колкото повече наближаваха портите на двореца, толкова по-шумни ставаха алхимиците. Гърмяха пиратки, припламваха и хвърляха искри бенгалски огньове, подскачаха клоуни, излитаха нагоре огнени пеперуди. Чираците подаряваха на жените, които тичаха до процесията ярки бои, на мъжете — шишета с мастило, а на децата — цветни моливи. Изобщо, алхимиците правеха всичко възможно да спечелят доброто разположение на гражданите.

Когато стигна до главните порти, делегацията спря. За да я посрещне, тържествено излезе кралският церемониалмайстор. В съгласие с древната традиция, той гледаше само в краката си и се преструваше, че никого не забелязва. Беше облечен със старомодна ливрея с блестящи копчета, на главата му имаше пищна шапка, в дясната си ръка държеше гравиран жезъл от блестящо черно дърво.

— Поданиците идват при краля! — със скърцащ глас произнесе най-възрастния алхимик, който държеше ракета на пръчка.