Читать «Нескопоското» онлайн - страница 227

Трикс и Тиана се спогледаха смутено.

— Халанбери — ласкаво каза тя и прегърна момчето. — Ти си единственият ми роднина, ти си по-малкото ми братче и не ме интересува, че си доведен! Ти ми помогна да избягам от двореца и се би с витамантите! Но сега, честна дума, изобщо не е възможно да те вземем със себе си! Разбираш ли… — Тя въздъхна и разпери ръце. — … има сила, която е над нас. Това, което става, има своята логика! И в тази логика няма как да бъдеш вкаран! Това ще е съчинено, съшито с бели конци и ще предизвика всеобщ присмех!

— Разбирам… — печално каза Халанбери и наведе очи.

— Така че ти ще трябва да останеш в хана. На теб ще ти бъде възложено да пазиш… ъ… една вещ. Ние ще ти я оставим. Да речем, че това ще са остатъците от този чувал… Ти ще ни послушаш и ще ни чакаш, съгласен си, нали?

— А ще се върже ли с логиката на това, което става, аз да почакам мъничко, после да изляза от хана и тайно да тръгна след вас? — попита Халанбери.

— Ще се върже — кимна Тиана. — Но така или иначе, в двореца няма да можеш да влезеш. И ще стоиш като глупак на дъжда, докато ни чакаш…

— Това ще бъде много трогателно — каза Трикс. — Малчуганът стои под проливния дъжд, пред огромния кралски дворец и чака сестра си и по-големия си приятел. А те все не идват и не идват, вече се смрачава, народът се разотива и само малката, тъжна фигурка…

— В никакъв случай! — каза Тиана. — Виж, че обувките му се разпадат! Ще се простуди и ще умре! Такава логика не ни трябва… — Тя поклати глава и завърши сурово: — Ние ще те заключим. А през прозореца няма да излезеш, защото те е страх от високото и изобщо — ти не си чак толкова глупав!

Така спорът беше приключен. Халанбери наведе глава, седна до прозореца и дори не се сбогува със сестра си и с Трикс.

С него остана Аннет. Да вземат със себе си феята, нямаше никаква възможност — вълшебното същество щеше да бъде разкрито още с влизането в двореца…

— Няма нищо — каза Тиана, когато заслизаха по стълбите. — Ще се сърди известно време, после ще ни прости.

— А ако ни убият — добави Трикс — поне той ще оцелее.

— Точно така! — възкликна Тиана. — За това не бях се досетила!

Трикс и Тиана стигнаха до площада по-рано. Трябва да се отбележи, че не валеше никакъв дъжд, а и вчерашният сняг се беше разтопил. Беше мразовито, над града надвиснаха сиви облаци, но времето беше сякаш по-пролетно.

— Ако всичко свърши благополучно — каза Трикс — ще трябва да дойдем до Столицата през пролетта. Казват, че тогава тук е много красиво.

Тиана обаче нямаше намерение да поддържа разговора. Може би беше разбрала най-сетне какво тежко изпитание им предстоеше. Известно време те се помотаха около вратите, след това си купиха от една лавка по чаша горещо вино с подправки, после позяпаха картините на един търговец на гравюри (сякаш напук днес пред очите им попадаха все мрачни сюжети: „Смъртта на заговорниците“, „Маркел хвърля в тъмница барона-предател“, „Централният затвор в дъждовна вечер“). Накрая, когато часовникът удари единайсет без четвърт, на площада се появи делегацията на гилдията на алхимиците.