Читать «Нескопоското» онлайн - страница 226

Изобщо, трябваше да става.

Не му се закусваше. Трикс накратко разказа на Тиана за вчерашните приключения. Тиана пък разказа своите. Според нея, дежурният алхимик, когато чул за рецептата на „гърмящия облак“, променил физиономията си и след минута я завел при шефа на гилдията. Тиана съобразително съобщила, че е избягала заедно с един приятел от гилдията на дилонските алхимици и че притежава само половината от рецептата. След кратък спор съгласие било постигнато — те щели да бъдат взети с делегацията, която отивала на прием при крал Маркел, а веднага след приема трябвало да предоставят рецептата на столичните алхимици.

— Те не се ли усъмниха, че си момиче? — попита Трикс.

— Алхимиците ли? — засмя се Тиана. — Ти не ги познаваш. Дори да бях отишла облечена с рокля, с дълга коса и ветрило в ръка, чувайки за „гърмящия облак“, повече нищо нямаше да ги интересува.

— Това е добре — каза Трикс. — Къде трябва да се срещнем с тях?

— На площада пред двореца. Те предлагаха да отидем при тях, в зданието на гилдията. Там обаче има дълбоки подземия, имат и свои собствени дознатели… реших да не ги изкушавам.

Трикс сериозно кимна. Всички по-големи гилдии имаха собствени стражи, тъмници и палачи. В Дилон, например, най-страшна беше стражата на гилдията на сладкарите. Говореше се, че в подземията на гилдията гаснат немалко шпиони, които са разузнавали тайната на мармалада, който не лепи или на кедровите ядки с шоколадова глазура.

В Столицата най-влиятелни бяха гилдиите, свързани с развлеченията — гилдията на шивачите, гилдията на фризьорите, гилдията на певците и танцьорите, гилдията на артистите и гилдията на цирковите артисти. Най-вероятно, гилдията на алхимиците, които отговаряха за направата на фойерверките, за ярките бои, за производството на серпантини (производството на конфети традиционно си оставаше в здравите ръце на майсторите на колела, тъй като конфетите са кръгли и се въртят когато падат), също не беше с най-малкото влияние.

— Правилно — каза Трикс. — Ще вървим ли?

— Да вървим, аха! — радостно възкликна Халанбери.

Трикс и Тиана изумено го изгледаха.

— Какво? — Халанбери застина на място. — Искате да кажете, че не идвам с вас?

— Аха — каза Тиана.

— Не се подигравайте с мен! — Халанбери беше готов да заплаче. — Не можете да постъпите така!

— Можем, каза Трикс. — Първо, твърде опасно е. И второ — не можеш да минеш за ученик на алхимик, защото те не вземат толкова малки момчета за чираци.

Лицето на Халанбери стана не по детски сериозно.

— Разбрах — каза той. — Всичко разбрах… Вие никога не сте ме вземали на сериозно. Аз съм бил всичко на всичко забавният спътник на главните герои, малкото момче със смешния навик, където му хрумне да казва „аха“. Но сега започвам да преча на вашите приключения и вие просто ме избутвате встрани. Интересно, как не ви хрумна да ме дадете за ученик на артистите или на Паклус за оръженосец! Аз усещах, усещах, аха, че в този миг съдбата ми виси а косъм!