Читать «Нескопоското» онлайн - страница 225

— Така… — каза Сатор след като помълча. — Очевидно е, че още ти е рано да посещаваш балове с такова изобилие на млади момичета. Марш в стаята! Полей се с кофа студена вода и лягай да спиш — но на твърда дъска, не на матрак. И ръцете ти да са над одеялото, разбра ли?

Унизен, оглеждайки се уплашено, Дерик се запъти нагоре. Сатор въздъхна и изведнъж промърмори нещо, от което Трикс едновременно се смути и възгордя.

— Защо, защо на мен ми се падна този глупак, а на Соийе — умното и смело момче? Защо е това наказание…

Сатор се върна при гостите, а Трикс, с поглед, забит в пода, се промъкна покрай стените до стълбата към първия етаж и след като изчака разпоредителя на приема да влезе в кухнята, я за парче месо, я за чаша вино, излезе на улицата и затвори вратата след себе си.

— Бъди малко по-внимателен — упрекна го феята. — Ти все пак не си невидим. А килърските умения изчезват, ако гледаш хората в очите.

— Бях се замислил — каза Трикс. — Извинявай. Мислех си за мама… за татко… За това, че можехме да бъдем тук заедно…

Феята въздъхна и погали Трикс по ухото.

— Разбирам те. Да си ходим, мили, трябва да се наспиш.

— Феите имат ли си майки и татковци? — попита Трикс.

— Имат си, разбира се — отвърна феята. — Те поставят… поставят малката фея в цветната пъпка и след три дни тя излиза оттам, превърнала се в прекрасна голяма фея.

— Значи ти не си ги виждала — учуди се Трикс.

— Не… — призна феята. — При нас е така.

— Недей да тъгуваш — каза Трикс.

— Аз не тъгувам. Гномите дават децата си под наем да ги използват в съседните рудници, докато станат пълнолетни… Драконите изгонват малките от гнездото в момента, в който се научат да летят. Минотаврите обаче са много грижовни родители…

— При нас — хората — сякаш всичко е омесено — въздъхна Трикс. — Всякак става…

— Затова сте хора — каза феята. — С всяко вълшебно същество можеш да намериш общ език, защото знаеш предварително, в каква ситуация как ще постъпи. Хората са непредсказуеми… — Тя помълча, ритайки с крачката си, след това се засмя и добави: — Затова и ви харесвам.

Трикс се усмихна и каза:

— Искаш ли на връщане към къщи да минем през лавката за цветя и да купим един букет на Тиана?…

— Пу за мен всичкия прашец! — радостно се съгласи феята.

3

Когато Трикс стигна до хана, Тиана вече спеше. Верният Халанбери, борейки се с прозявката пред догарящата свещ, отвори вратата и промърмори:

— Тиана се уговори, аха, утре ще ни вземат с делегацията на алхимиците… Това е, умирам за сън…

— Няма ли да ме попиташ успях ли? — обиди се Трикс.

— Как може ти да не успееш? — учуди се Халанбери и пое към леглото на Тиана. — Нали си вълшебник…

Той духна свещта и вече се канеше да се качи при сестра си, когато Трикс му викна:

— Ей, недей да я притесняваш… нека се наспи. Легни при мен.

— Нали няма да риташ? — попита Халанбери.

— Няма — поставяйки букетчето с орхидеи в чаша с вода, каза Трикс.

— А аз ще ритам, аха — доволно каза Халанбери. — Ако не се изтърся…

Трикс беше толкова уморен, че дори Халанбери да беше ритал в съня си, нищо не беше усетил. Още повече, че през нощта момчето успя все пак да падне от тясното легло и остана да спи на пода. Трикс смътно чу в съня си как добричката Аннет, ругаейки колкото сили има, летеше из стаята и завиваше спящия Халанбери с някакви дрехи и подпъхваше под главата му една куртка. След това някак много бързо съмна, Халанбери се събуди, взе да се оплаква, че му е студено, че Трикс го е съборил и че по ръката му пълзи хлебарка. Тиана се събуди и започна да го утешава…