Читать «Нескопоското» онлайн - страница 221

Трикс остави новопристигналите да се оправят сами и се прилепи зад слугата, който излезе от кухнята с поднос, пълен с хапки и тръгна нагоре, по стълбите. Доколкото Трикс си спомняше, на първия етаж се намираха стаите на прислугата, кухните, килерите и други помещения, които не го интересуваха. На втория етаж бяха залите за приеми, а на третия — личните покои на съхерцога и неговото домочадие. Трикс тръгна натам и само мимоходом забеляза, че слугата с подноса тръгна към голямата зала, пълна с непознати хора.

При завоя на стълбата, която водеше към третия етаж го очакваше първото изпитание. Там стоеше дежурен охранител, когото Трикс добре познаваше…

Сид Канг!

Началникът на стражата на съхерцог Гриз!

Заговорник, предател и клетвопрестъпник!

Стараейки се да не гледа Канг в очите, Трикс бавно заизкачва стъпалата. Сид Канг, който скучаеше, подпрян на перилата и гледаше надолу към пълната зала, застана нащрек. Изправи се и сложи ръка върху ефеса на меча си.

Трикс затаи дъх, но продължи нагоре.

— Има ли някой? — тихо произнесе Канг. — А? Усещам те!

На Трикс, от страх, ръцете му се изпотиха. Сид Канг беше стар и опитен воин и дори владееше някои прости заклинания. Ами, ако се окажеше, че притежава…

— Орловият взор на опитния воин леко минава през завесите на тайните! — важно изрече Канг.

Трикс едва не прихна от смях и веднага престана да се страхува.

Това заклинание ли трябваше да бъде? Тази надута глупост ли щеше да му позволи да види невидимото? Е, да, ако тук стоеше някое уплашено момченце, което не разбира нищо от магии, можеше и нещо да се получи. Магията работи, когато някой вярва в нея… Но самият Трикс вече беше почти вълшебник! Той призоваваше бури, беше се сражавал с витамантите, беше превръщал живо момиче в книга и обратно!

За него не бяха нищо любителските заклинания на Канг, дето му ги беше подарил някой неопитен селски вълшебник или които сам си беше измислил…

Известно време Канг се оглежда, след което се успокои и отново се облегна върху перилата. Трикс беше толкова близо, че можеше да го докосне… или да го изрита малко под кръста, та предателят, дрънчейки с тежката си броня да се изтъркаля по стълбите…

— Не се отвличай! — прошепна му Аннет.

Трикс със съжаление се обърна и продължи нагоре. Той не беше сигурен дали ако на третия етаж вратата се отвореше от само себе си, това нямаше да заинтригува бдителния страж, но му провървя. Вратата беше открехната. Трикс се шмугна вътре и се огледа.

Третият етаж беше разделен на две еднакви части, за всеки от съхерцозите. Надясно бяха владенията на Гриз, а наляво — бившите владения на Соийе.

Колкото и да беше странно, входът към половината на Соийе се охраняваше. И не от стражи — на олющен стол, преметнал крак върху крак, седеше минотавър!

Щом зърна Трикс, минотавърът опули бичите си очи и скочи. На височина беше малко по-висок от Трикс. Честно казано, това беше някакъв странен минотавър — нисък и слаб, несъразмерен, с рогца, които едва се подаваха, рядка козинка и алебарда в ръцете, която явно не му беше по мярка.