Читать «Нескопоското» онлайн - страница 220

— Знам — мрачно каза Трикс. — Както и да е, пристигнахме. Ти усещаш ли дали тук има някакви вълшебни същества?

— Аз да не съм хрътка! — изуми се Аннет. — Не знам. Засега не виждам такива. Ако се появят, ще му мислим.

Трикс огледа още веднъж къщата. Снегът пред входа и беше изринат, навсякъде светеше и даже отнякъде се дочуваше музика от клавесин. Изглежда, вътре беше пълно с народ. Прием ли даваха Гриз? На такова приличаше…

Впрочем така може би беше по-добре. Вместо да се спотайва в тъмното, ще пълзи като ужасна сянка покрай веселящите се врагове.

И ще върши своето черно дело!

— Ако едно зло трябва да бъде наказано с друго зло — аз съм готов! — твърдо каза Трикс. В следващия миг, той трябваше да отскочи и да се притисне към стената на сградата, за да избегне връхлитащата го карета. Явно нито кочияшът, нито конете го бяха видели.

Трикс наблюдаваше мрачно отстрани как от каретата се изсипват гостите. От думите, които достигаха до него, можеше да разбере, че у Гриз е пристигнал главният кралски камериер. Той не беше последният в дворцовата йерархия, което означаваше, че Гриз е добре приет от Маркел…

Слугата, който беше пристигнал заедно с гостите, почука с тежкото чукче, което висеше на вратата. Отвори му разпоредителят на приема — с пищна перука и празнична жълта ливрея.

Камериерът — слаб мъж на средна възраст, жена му — също толкова слаба и не много висока, дъщеря му — пъпчива девица на около петнайсет, слязоха от каретата и се отправиха към къщата. Трикс тръгна мълчаливо след тях, като се беше навел леко и гледаше встрани.

Колкото и голям опит да имаше един убиец, опитният слуга си оставаше почти вълшебно същество. Разпоредителят на приема започна да нервничи и да върти глава, сякаш се опитваше да различи нещо безплътно, но неуместно.

— Ъ… ъ… това с вас ли е? — внезапно тръсна той.

Сърцето на Трикс заби бясно, но той продължи да върви напред.

— Кое — това? — гнусливо попита камериерът.

— А… — Разпоредителят се огледа. — Вие четирима ли сте?

— Трима! — отсече камериерът. — Слугата остава при каретата.

Разпоредителят погледна още веднъж през Трикс и се примири.

— Да, разбира се. Моля, господине, минете…

Кралският камериер, въртейки съкрушено глава, влезе заедно със семейството си в къщата, Трикс се промъкна след него и веднага се долепи до стената.

Широкото фоайе, през което се влизаше в къщата беше ярко осветено. Слугите поемаха връхните дрехи на гостите и ги отнасяха в гардероба. До широката стълба, която водеше към втория етаж, седеше арфистка, лекичко пощипваше струните на арфата и свиреше нещо в тон с клавесина, чиито звуци се чуваха отгоре. Тъкмо камериерът беше свалил наметката си и към него се приближи един слуга с поднос, върху който имаше най-разнообразни чаши.

— Лялик! — подвикна строго жена му.

— Чашата за приветствения тост — задължителна е! — отвърна и камериерът и грабна една по-голяма чаша.

— Лялик!

Изобщо, ясно беше, че приемът у Гриз беше в своя разгар и че той беше решил да остави у гостите си възможно най-благоприятното впечатление за себе си.