Читать «Нескопоското» онлайн - страница 222

— Ти… ти… кой си? — много тихо попита минотавърът. — К’о пра’йш тука? А? Оле… олеле! — Минотавърът заотстъпва и се опита да се скрие зад стола.

От рамото на Трикс излетя феята и хвръкна към минотавъра. Огледа го внимателно и го попита:

— На колко си години?

— Пет… Пет… пет… — изсумтя минотавърът и разпери дланта си.

Трикс разбра. Някой вълшебник — или неопитен, или страхлив, не беше призовал възрастен минотавър — воин, а подрастващ. Разбира се, в битка с човек и обикновен минотавър би излязъл победител, да не говорим за това, че обикновеният воин или крадецът биха побегнали ужасени само при вида на чудовището. Но този минотавър още не притежаваше истинска свирепост.

— Познаваш ли този, който е пред теб? — попита Аннет през това време.

Минотавърът изгледа уплашено Трикс. И закима с глава.

Да, и дума да не става, победата над минотаврите в битката межди Паклус и Лапад, беше създала на Трикс определена репутация пред тези свирепи твари!

— Аз стои и никого не пуска — жално каза минотавърът. — Не бийте мене! Аз просто стои!

— Аннет, ние нямаме работа натам — тихо каза Трикс. — Там са бившите покои на Соийе. Наляво сме…

— Добре — отвърна феята. — И замаха с юмруче към минотавъра: — Внимавай! Никого не си видял, нищо не си чул, разбра ли, рогати?

Минотавърът закима.

— Ако не — ще станеш на пържоли — заплаши го феята.

Минотавърът с целия си вид показваше, че не желае да го сполети такава участ.

Аннет се върна при Трикс и доволно произнесе:

— Да вървим. Този няма да посмее и гък да каже, може да плаши само кравите…

Трикс кимна и те влязоха в половината, която принадлежеше на Гриз. Тук, все още беше влажно и прашно, като във всяка къща, в която дълго време никой не е живял, но навсякъде имаше сандъци, денкове и кутии със съкровищата, които бяха донесени. Трикс бързо откри спалнята на Гриз и се опита да отвори ключалката със заклинание. Уви, нито първото, нито второто, нито третото заклинание, които той измисли, сработиха.

— Чакай — каза Аннет и увисна над ключалката. Влезе в нея до кръста, така че отвън останаха само стройните й крачета (Трикс целомъдрено отвърна поглед) и взе да човърка нещо. Нещо дрънчеше и скърцаше, феята дори изруга тихо и обясни: — Щеше да ми прищипе ръката…

Накрая, бравата изтрака неохотно и вратата се отвори.

— Какво щеше да правиш без мен, мили… — гордо каза Аннет, измъквайки се от дупката на ключалката.

Леглото не беше оправено, в отворения гардероб висяха в безпорядък дрехи. Изглежда всички слуги се бяха занимавали с подготовката на приема и никой не беше подреждал стаите на господарите. Трикс претърси набързо стаята, погледна и под леглото, и в гардероба, дори почука по стената там, където му се стори съмнително.

Нямаше никакви следи от сандък със съкровище или тайник, където да се намира.

— Може би трябва да измислиш заклинание за намиране на злато? — попита Аннет.

Трикс само се разсмя. Всички възможни заклинания за намиране на злато, сребро и скъпоценни камъни, бяха измислени и използвани преди много години. Също като заклинанията за невидимост и заклинанията за отваряне на чужди ключалки…