Читать «Нескопоското» онлайн - страница 223

При желание от това можеха да се направят печални изводи за човешката природа.

— Да потърсим в спалнята на съхерцогинята… — предложи Трикс.

И в този момент той чу как хлопва врата — някой влизаше в половината на Гриз.

Да не би да бяха сбъркали и минотавърът, преборвайки страха си, беше вдигнал тревога?

Или все пак Сид Канг беше заподозрял нещо?

Трикс долепи ухо до ключалката и внимателно се заслуша.

— Колко пъти трябва да ти повтарям — недей да щипеш прислужничките пред хората! — раздаде се ядосан глас. — Това е неприлично!

Сатор Гриз!

— Тате, ти постоянно ги щипеш! — отвърна на Сатор един противен кукуригащ глас.

Дерик Гриз!

Братовчедът!

Трикс стисна юмруци.

— Аз, сине, правя това кулоарно и куртоазно — наставнически каза Сатор. — А ти го правиш вулгарно и просташки. Такова поведение подхожда на някой ситен баронет, а не на бъдещ… хм.

— Херцог — каза Дерик.

— Да. Херцог. Как ти се струват тези глупаци?

Дерик се разсмя.

— И на мен… — каза Сатор. — „Не бихте ли могли да ми заемете стотина жълтици за неопределено време…“ Позор! Кралството е потънало в корупция! При това в дребна… Да вървим, сине. Да си наемем камериер с честни кралски талери…

Дерик захихика глупаво.

Трикс чу как тропна съседна врата. След това се чу звънтене. Трикс и Аннет се спогледаха. Вече беше ясно — Сатор Гриз криеше парите си в стаята на сина си.

След няколко минути, бащата и сина напуснаха стаята на Дерик. Трикс изчака да утихнат стъпките им, след което се върна при гардероба.

— Какво правиш? — попита Аннет. — Нали парите не са тук!

— А пръстена с гълъба? Ами куклата на краля? — попита Трикс.

Той помисли и скри пръстена в един таен вътрешен джоб на камизолата, с която пътуваше Сатор Гриз. Съхерцогът едва ли щеше да облече това, отивайки на прием при краля, а детективите щяха без усилие да намерят пръстена.

Трикс се усмихна ехидно и скри куклата в тоалетната до спалнята, на дъното на кошчето, в което бяха поставени старателно нарязани, меки парцали. Когато я намерят, Маркел ще освирепее двойно.

И едва след това Трикс отиде в съседната стая. Аннет отново му помогна да отключи вратата, а сандъка те намериха лесно — беше под кревата на Дерик. Трикс опря крака в леглото и, макар и трудно, измъкна тежкия сандък.

Затруднението дойде след това. Ключалката, с която беше заключен сандъка се оказа много по-малка от тази на вратата и Аннет не можеше да се вмъкне в дупката й.

— Какво ще правим? — объркано попита Трикс.

— Непременно ли трябва да го отваряш? — попита феята. — Ето ти сандъка. Вътре са монетите. Работи!

— Вярно! — Трикс се поуспокои. — Старият дъбов сандък, вече дълги години служеше за походна каса на съхерцозите Гриз. Якото дърво и изкусната ключалка надеждно пазеха златото и среброто. Но никой не можеше да спре магията — магията, която проникваше през капака на сандъка и превръщаше кралските талери в гнусни витамантски реали, превръщайки гордия профил на крал Маркел в злобното лице на магьосника Евикейт!